Друидите на Шанара

Думите му отекнаха под купола и после заглъхнаха в тишината. Сенките бавно започнаха да се смаляват, защото светлината на Уокър постепенно гаснеше и магията го напускаше. Уокър почувства безплодността на техните усилия. Ръката на Морган, която държеше Меча, се бе отпуснала безполезна встрани; какъв смисъл имаше да се опитва да използва метално оръжие срещу нещо толкова древно и неуязвимо като това? Само Куикнинг бе повярвала, че има надежда.

— Друидите бяха нищо в сравнение с мен; опитите им да скрият и да съхранят магията си бяха напълно безсмислени; оставих Асфинкс да им покаже безсмислието на техните усилия; те вярваха в законите на природата и еволюцията, бяха глупави поддръжници на вярата в промяната; умряха и не оставиха и следа; камъкът е единственият елемент от земното тяло, който има трайност, и аз ще живея в този камък завинаги.

— Неизменен — промълви Куикнинг.

— Да.

— Вечен.

— Да.

— Но какво ще стане със завета, който ти е възложен, Ул Белк? Ти си се отказал да бъдеш онова, за което си бил създаден — сила, която да пази равновесието в света?

Гласът й бе нисък и на него не можеше да се устои. Сякаш мрежа от образи добиха плът и заиграха в мъртвия въздух пред нея.

— Аз зная твоята история. На теб ти е даден живот, за да съхраняваш живота; такъв е бил заветът, даден ти от Логоса. Камъкът не съхранява живота. Ти е трябвало не да променяш нещата, но си се заел да превръщаш веществото им в камък и си започнал да променяш самата същност на живота — и то само за да разшириш собствената си власт. И погледни в какво си се превърнал.

Тя вече се готвеше да посрещне гнева на Каменния крал, който бе повдигнал заплашително веждите си.

— Върни Черния камък на Елфите, Ул Белк! Дай ни възможност да те освободим отново.

Огромното каменно създание се помести върху скалата, на която бе застанало, ставите му изпукаха, трясъците се понесоха над арената, сякаш някаква невидима публика бе готова да им откликне. Когато Ул Белк отново заговори, в гласа му звучаха заплашителни нотки.

— Ти не си повече от това, което изглеждаш; няма да можеш да ме измамиш; все едно, никой от вас не ме интересува, не ме интересува и това, което желаете; приех ви тук само за да ви опозная; магията, с която ме докоснахте, привлече вниманието ми и аз полюбопитствах кои сте; но нищо не ми е нужно от вас; нищо не ми е нужно от никое живо същество; аз съм си самодостатъчен; гледайте на мене като на земята, по която стъпвате, а на себе си като на дребни мушици, които кацат по мен; ако се превърнете в пречка, ще ви унищожа на минутата; дори да оцелеете днес, едва ли ще оцелеете утре.

Огромната вежда потрепваше и деформираното лице отново размести бръчките и очертанията си.

— Какво друго съм аз, освен цялото ваше съществуване; огледайте се наоколо си и ще ме видите във всичко; погледнете къде се намирате в Елдуист и аз ще бъда всичко, което докосвате; всичко това се дължи на мен; аз и земята, която създавам, сме едно; нищо не ограничава свободата ми и така ще бъде вечно.