Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Саймън кимна.
— Добре. Да го занесем до колата.
За щастие микробусът не беше вдигнат. Изабел разстла едно от мръсните одеяла от багажника върху задната седалка и положиха Алек върху него, а после тя положи главата му в скута си. Джейс се сви на пода до приятеля си. Тениската му беше изцапана по ръкавите и на гърдите с кръв — демонска и човешка. Когато той погледна към Саймън, Клеъри видя, че всичкото злато в очите му сякаш бе изместено от нещо, което никога не беше виждала в тях. Паника.
— Карай бързо, мундане — каза той. — Карай така, сякаш дяволът те преследва.
Саймън потегли.
Те се спуснаха по „Флетбуш“ и завиха по моста, като се движеха със скоростта на бързия влак, който минаваше успоредно на тях над синята река. Слънцето светеше болезнено в очите на Клеъри, а горещите му лъчи се отразяваха в реката. Тя стисна здраво седалката си, когато Саймън взе извивката на моста със 75 километра в час.
Клеъри си мислеше за всички ужасни неща, които беше наговорила на Алек, за начина, по който той се хвърли към Абадон, за триумфа, изписан на лицето му. Когато обърна глава, тя видя Джейс, коленичил до приятеля си, чиято кръв напояваше одеялото. Тогава си спомни за малкото момче с мъртвия сокол. Да обичаш, значи да унищожиш.
Клеъри пак се обърна напред, в гърлото й бе заседнала огромна буца. Видя в огледалото за обратно виждане как Изабел придърпва одеялото около шията на Алек. Тя вдигна поглед и срещна очите на Клеъри.
— Колко има още?
— Може би десет минути. Саймън кара максимално бързо.
— Знам — каза Изабел. — Саймън… това, което направи, беше невероятно. Такава бърза реакция. Не съм и допускала, че един мундан може да е толкова съобразителен.
Саймън не изглеждаше никак впечатлен от така неочаквано направеното признание, очите му следяха пътя.
— Имаш предвид стрелянето по прозореца? Сетих се, след като влязохте вътре. Помислих си за прозореца и за това, което каза, че демоните не понасяли пряката слънчева светлина. Така че всъщност ми отне известно време, докато ми хрумне тази идея. Не се упреквайте — добави той, — нямаше как да видите този прозорец, ако не знаехте, че го има.
Аз знаех, че го има, помисли си Клеъри. Трябваше да съобразя това. Въпреки че нямах лък и стрела като Саймън, трябваше да предприема нещо или да кажа на Джейс. Тя се почувства глупава, безполезна и тъпа, като че имаше глава, натъпкана с памук. Истината бе, че се изплаши. Бе твърде изплашена, за да мисли трезво. Усети, че я залива вълна от срам, която гореше зад затворените й клепачи.
После Джейс проговори.
— Добра работа свърши — каза той.
Саймън присви очи.
— Е, няма ли да ми кажеш откъде се взе това нещо, демонът?
— Това беше Мадам Доротея — каза Клеъри. — Искам да кажа, то беше част от нея.
— Не че някога е била красавица, но не помня да е изглеждала толкова зле.
— Мисля, че беше обладана от нещо — каза бавно Клеъри, като се опитваше да възстанови картината на случилото се. — Тя поиска да й дам Бокала. После отвори портала…
— Беше доста хитро от негова страна — каза Джейс. — Демонът я е обладал, като е скрил по-голямата част от безплътната си форма отвъд портала, където сензорът няма обхват. Затова и очаквахме да има тук само няколко бездушни. Но вместо това се озовахме лице в лице с велик демон. Абадон — един от старейшините. Повелителят на падналите.
— Е, както изглежда, отсега нататък падналите ще трябва да се оправят без него — каза Саймън, като зави по улицата.
— Той не е мъртъв — обясни Изабел. — Не е лесно да се убие велик демон. Трябва да ги убиеш в тяхната физическа и безплътна форма, за да умрат. Ние само го пропъдихме.
— О! — Саймън изглеждаше разочарован. — Ами Мадам Доротея? Тя ще се оправи ли…
Той млъкна, защото Алек започна да кашля, гърдите му хриптяха. Джейс тихо изруга, станал напълно сериозен.
— Защо още не сме пристигнали?
— Пристигнахме. Просто не исках да се блъсна в стената. — Докато Саймън бавно се приближаваше до ъгъла, Клеъри видя, че вратата на Института е отворена, а на прага й стоеше Ходж. Микробусът рязко спря и Джейс изскочи от него, като се присегна да измъкне Алек и го вдигна като малко дете. Изабел тръгна след него, като носеше окървавените оръжия на брат си. Вратата на Института се хлопна след тях.