Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Това преля чашата на Изабел. Тя пристъпи напред и изплющя демона с камшика си. Сивата му кожа се разцепи и се появи червена резка, от която бликна кръв. Абадон не обърна внимание на Изабел, той се движеше към Джейс, който го беше разгневил и сега чудовището възнамеряваше да го убие.
Със здравата си ръка Джейс измъкна втората серафимска кама. Той й прошепна нещо и тя блесна с ярка светлина. Вдигна я точно когато демонът се извиси над него — застанали един срещу друг, Джейс изглеждаше невероятно малък, като джудже до великан. Но Джейс му се смееше дори когато демонът посегна към него. Надавайки вик, Изабел отново замахна с камшика и струя кръв плисна по пода…
Демонът нападна. С острите като бръснач нокти той посегна към Джейс, който залитна назад, но остана невредим. Нещо се беше хвърлило между него и демона, една тънка, черна сянка с блестяща кама в ръка. Алек. Демонът изрева — острието бе пронизало кожата му. Ръмжейки, той отвърна на удара, костеливата му ръка удари Алек с такава сила, че той излетя към срещуположната стена. С ужасяващо изхрущяване се стовари върху й и се свлече на пода.
Изабел изкрещя името на брат си. Той не помръдна. Тя отпусна камшика и се завтече към него. Демонът се обърна и й нанесе неочакван удар, който я запрати на земята. Кашляйки кръв, Изабел понечи да се изправи; Абадон отново я повали и този път тя остана да лежи неподвижно. Демонът тръгна към Клеъри.
Джейс гледаше вцепенено сгърченото тяло на Алек като някой, който не може да се събуди от кошмар. Клеъри изпищя, когато Абадон я доближи. Започна да отстъпва нагоре по стълбите, но се препъна в едно счупено стъкло. Стилито изгаряше кожата й. Само ако имаше оръжие, нещо…
Изабел се беше надигнала. Тя отметна окървавената си коса и изкрещя нещо на Джейс. Във виковете й Клеъри долови собственото си име и видя как Джейс, който сякаш се бе пробудил от сън, се носи към нея. Сега нещото беше достатъчно близо, за да може Клеъри да види черните рани по кожата му и това, което гъмжеше в тях. То посегна към нея…
Но Джейс се появи и бутна встрани ръката на Абадон. Той хвърли серфимската кама по демона, тя се заби в гърдите му до другите две ками. Демонът изръмжа, сякаш камите просто го дразнеха.
— Ловецо на сенки — изсъска той. — За мен ще бъде удоволствие да те убия, да чуя хрущенето на костите ти, както и тези на приятелите ти…
Джейс скочи на парапета и оттам се хвърли към Абадон. Силата на удара от скока накара демона да залитне назад; той се олюля, а Джейс се притисна към гърба му. Извади една от серафимските ками от гърдите на чудовището и от дупката бликна фонтан от кръв, после заби камата в гърба на демона отново и отново, а черната течност продължаваше да се стича…
Ръмжейки, Абадон се обърна с гръб към стената. Джейс трябваше да скочи от него или щеше да бъде премазан. Той се спусна от гърба му, приземи се леко и отново вдигна камата, но Абадон беше по-бърз. Той замахна и повали Джейс на стълбите, а хищните нокти се вкопчиха в гърлото му.
— Кажи им да ми дадат Бокала — изсъска Абадон, като отпусна хватката на ноктите си около гърлото на Джейс. — Кажи им да ми го дадат и аз ще им подаря живота…
Джейс преглътна.
— Клеъри…
Ала Клеъри така и не разбра какво щеше да каже, защото в същия миг външната врата се отвори със замах. Известно време тя не виждаше нищо друго, освен светлина. После, след като премигна няколко пъти, тя видя Саймън, застанал на прага на отворената врата. Саймън. Беше забравила, че е навън, беше забравила, че изобщо съществува.
Той я видя, свила се на стълбите, после погледът му се плъзна покрай нея и се спря на Абадон и Джейс. Посегна към рамото си. Носи лъка на Алек, забеляза Клеъри, а на гърба му е колчанът със стрелите. Той издърпа една стрела, опъна тетивата и стреля с лъка така умело, сякаш е правил това стотици пъти преди.
Стрелата полетя. Издаде жужащ звук като огромен стършел и мина над главата на Абадон, като се стрелна към покрива…
И разби прозореца. Черни стъкълца се посипаха като дъжд и през счупеното стъкло проникна слънчевата светлина, талази слънчева светлина прииждаше на златни снопове отгоре и се разстилаше из цялото фоайе.
Абадон изрева и залитна назад, като прикриваше уродливата си глава с ръце. Джейс посегна към шията си, като гледаше с недоумение как демонът се гърчи на пода. Клеъри очакваше да избухне в пламъци, но вместо това той започна да се свива в себе си. Краката му се свиха към тялото, черепът му се нагъна като изгоряла хартия и след по-малко от минута той изчезна напълно, като остави след себе си само няколко тъмни петна.