Град от кости

— Алек! — изкрещя Джейс. Алек бе застанал пред дупката блед и ужасен. Джейс изруга и се спусна към него, сграбчи го и го дръпна назад точно когато течащото нещо се беше измъкнало от стената и влязло във фоайето.

Клеъри усети, че дъхът й спира. Плътта на съществото беше сиво-синкава и изглеждаше като натъртена. Изпод слузестата кожа прозираха костите — не нови бели кости, а такива, които сякаш са били хиляди години в земята, черни, напукани и мръсни. Костите на пръстите му бяха оголени, прозрачната кожа на ръцете му беше осеяна с черни язви, през които се виждаха още по-жълтеещи се кости. Лицето му беше череп, на мястото на носа и очите му имаше дупки. Хищните му пръсти стържеха по пода. Около китките и раменете му бяха омотани парчета плат, които много напомняха на копринените шалове и тюрбана на Мадам Доротея. Беше високо близо три метра.

То сведе поглед към четиримата тийнейджъри със своите празни очни дупки.

— Дай ми Бокала на смъртните — каза то и гласът му прозвуча като ревяща буря. — Дай ми го и ще ви пощадя живота.

Паникьосана, Клеъри се втренчи в останалите. Изабел изглеждаше така, сякаш при вида на чудовището бе получила удар в стомаха. Алек дори не помръдваше. Както винаги, Джейс проговори първи:

— Какво си ти? — попита той с глас, в който се долавяше повече уплаха, отколкото Клеъри изобщо бе предполагала у него.

Нещото наклони глава.

— Аз съм Абадон. Демонът на ада. Владея празните пространства между световете. Вятърът и безкрайният мрак са ми подвластни. Аз имам толкова малко общо с жалките същества, които вие наричате демони, колкото орелът има общо с мухата. Не се и надявайте да ме сразите. Дайте ми Бокала или ще умрете.

Камшикът на Изабел трепна.

— Това е един от великите демони — каза тя, като се обърна към момчетата. — Джейс, ако ние…

— Ами Доротея? Какво стана с нея? — извика Клеъри с писклив глас.

Празните очи на демона се насочиха към нея.

— Тя беше само обвивка — каза то. — Отвори портала и аз влязох в нея. Смъртта й беше бърза. — Погледът му се премести върху Бокала в ръката й. — Твоята няма да бъде такава.

То започна да пристъпва към нея. Джейс му препречи пътя, в едната му ръка блестеше меч, а в другата — серафимската кама. Алек гледаше към него ужасен.

— В името на ангела — каза Джейс, като изгледа демона от горе до долу. — Знаех, че великите демони са грозни, но никой не ме беше предупредил за вонята им.

Абадон отвори уста и изсъска. В устата му имаше два реда криви и остри като бръснач зъби.

— Не са ми много ясни тия неща с вятъра и безкрайния мрак — продължи Джейс, — но според мен тук понамирисва на сметище.

Демонът скочи към него. Джейс вдигна оръжията и рязко замахна с тях; остриетата и на двете потънаха в телесата на демона, в корема му. Демонът започна да вие и се нахвърли срещу него, като го отстрани от пътя си, както котка помита мишка. Джейс се претърколи и се изправи на крака, но от начина по който държеше ръката си, Клеъри разбра, че е наранена.