Град от кости

— Идеален е като размер — каза възмутено тя.

— О, много си е добре — отвърна покровителствено Джейс, — само че аз очаквах нещо… сещаш се. — Той оформи във въздуха габаритите на нещо кръгло с големината на котешка къщичка.

— Това е Бокалът на смъртните, Джейс, а не тоалетната чиния на смъртните — рече Изабел. — Е, готови ли сме? Можем ли да тръгваме вече?

Доротея бе наклонила глава на една страна, мънистените й очи се кокореха любопитно.

— Но той е пукнат! — възкликна тя. — Какво е станало?

— Пукнат ли? — Клеъри го погледна с недоумение. Като че ли нищо му нямаше.

— Ето — каза магьосницата, — дай да ти покажа. — И тя пристъпи към Клеъри, като протегна ръката си с червени нокти, за да вземе Бокала. Клеъри, без да знае защо, се дръпна назад. Изведнъж Джейс се озова между тях, ръката му затърси камата на кръста.

— Нямам намерение да ви обидя — каза спокойно той, — но никой освен нас не може да докосва Бокала на смъртните.

Известно време Доротея го гледаше със същата странна безизразност в очите.

— Недей да бързаш толкова — рече тя. — На Валънтайн няма да му хареса, ако нещо се случи с Бокала.

С леко изсвистяване Джейс вдигна камата във въздуха. Острието й се опря под брадичката на Доротея. Погледът му беше неумолим.

— Не знам какво имате предвид — каза той. — Но ние си тръгваме.

Очите на старата жена блестяха.

— Разбира се, ловецо на сенки — отвърна тя, отстъпвайки към покритата със завеси стена. — Не желаете ли да използвате портала?

Острието на камата на Джейс трепна и издаде моментното му объркване. После Клеъри видя как челюстта му се стегна.

— Не се доближавай…

Доротея се изкиска. Внезапно се спусна към завесите, които висяха по протежението на стената и ги дръпна. Те паднаха безшумно на пода. Порталът зад тях беше отворен.

Клеъри чу зад себе си как Алек изненадано си пое въздух.

— Това пък какво е?

Клеъри успя да хвърли само бегъл поглед върху това, което се виждаше през вратата — червени, мътни облаци, разсечени от черна мълния, и страховита, тъмна, връхлитаща сянка, която шеметно се носеше към тях, — когато Джейс им извика да залегнат. Той се хвърли на земята, като повали със себе си и Клеъри. Легнала по корем, притисната върху килима, тя повдигна глава навреме, за да види как шеметно приближаващото се нещо връхлита върху Мадам Доротея, която пищеше и се отбраняваше с ръце. След като я събори на пода, тъмното нещо я уви като покров, чернотата сякаш проникна в нея и попи като мастило в хартия. Гърбът й се изви уродливо, цялата й фигура се издължи, като се издигаше все повече и повече във въздуха, после започна да се разтяга и да изменя формата си. Острият звук от падащи на пода предмети накара Клеъри да погледне надолу: това бяха гривните на Доротея, изтръгнати и счупени. Сред бижутата се поръсиха някакви неща, които приличаха на малки бели камъчета. Мина известно време, докато Клеъри установи, че това бяха зъби.