Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Саймън отпусна лъка. Той примигна зад очилата си, устата му се отвори леко. Беше изненадан не по-малко от Клеъри.
Джейс продължаваше да лежи на стъпалата, където го беше захвърлил демонът. Започна да се надига, когато Клеъри се спусна по стълбите и падна на колене до него.
— Джейс…
— Добре съм. — Той седна, като избърса кръвта от устата си. За свое облекчение Клеъри видя, че драскотините по шията му кървяха, но не бяха дълбоки. Той се покашля и изплю нещо червено. — Алек…
— Стилито ти — прекъсна го тя и му го подаде. — Ще ти трябва ли, за да се излекуваш?
Джейс я погледна. Слънчевата светлина, нахлуваща през счупения прозорец, заливаше лицето му. Изглеждаше така, сякаш с неимоверни усилия се въздържа да не направи нещо.
— Добре съм — повтори Джейс и я бутна не особено внимателно встрани. Изправи се на крака, олюля се и за малко да падне — за първи път го виждаше да се движи непохватно. — Алек?
Клеъри го гледаше как, накуцвайки през площадката, отиде до приятеля си, изпаднал в безсъзнание. Изабел бе пропълзяла до брат си и бе положила главата му в скута си, като галеше косата му. Гърдите на Алек се надигаха и спускаха бавно, но все пак дишаше. Саймън, който, облегнат на стената, ги наблюдаваше, изглеждаше напълно изтощен. Когато мина покрай него, Клеъри стисна ръката му.
— Благодаря ти — прошепна тя. — Беше невероятно.
— Недей да благодариш на мен — каза той, — благодари на тренировките по стрелба с лък в летните лагери.
— Саймън, аз не…
— Клеъри! — Джейс я викаше. — Дай ми стилито.
Саймън я пусна с неохота. Тя коленичи до ловците на сенки, Бокалът на смъртните се удари в хълбока й. Лицето на Алек беше бяло, изцапано с кръв, но очите му бяха сини като бистра вода. Пръстите му оставяха кървави следи по китката на Джейс.
— Аз убих… — започна той, после, изглежда, видя Клеъри, сякаш за първи път. В погледа му се четеше нещо, което тя не очакваше. Триумф. — Убих го, нали?
Лицето на Джейс трепна болезнено.
— Ти…
— Да — каза Клеъри. — Мъртъв е.
Алек я погледна и се усмихна. Устата му се напълни с кръв. Джейс освободи китката си и взе лицето на Алек в шепите си.
— Недей — каза той. — Стой мирно, само стой мирно.
Алек затвори очи.
— Прави каквото трябва — прошепна.
Изабел подаде своето стили на Джейс.
— Вземи го.
Той кимна и прокара острието на стилито по тениската на Алек. Платът се разделяше, сякаш го режеха с нож. Изабел следеше напрегнато как той напълно разкъса тениската на Алек и оголи гърдите му. Кожата му беше много бяла, белязана тук-там със стари, прозрачни знаци. Но имаше и други белези: отпечатани полумесеци от нокти, червени и мръсни. Джейс стисна челюст и притисна стилито в кожата на Алек, като го движеше напред-назад с рутината на често повтаряно действие. Обаче имаше нещо тревожно. Колкото и да чертаеше лечителните знаци, те изчезваха, сякаш ги чертаеше във вода.
Джейс захвърли стилито.
— По дяволите!
Изабел извика пронизително:
— Какво има?
— Одрал го е с ноктите си — каза Джейс. — В него има демонска отрова. Руните не действат. — Той докосна отново нежно лицето на Алек. — Алек — рече той. — Чуваш ли ме?
Алек не помръдна. Сенките под очите му бяха сини и тъмни като синини от ударено. Ако не беше дишането му, Клеъри би си помислила, че е вече мъртъв.
Изабел наведе глава, косата й се разпиля върху лицето на Алек. Тя обви ръце около него.
— Може би — прошепна тя — бихме могли…
— Да го закараме в болницата. — Беше Саймън, който се бе изправил до тях, а лъкът висеше в ръката му. — Ще ви помогна да го пренесем до микробуса. Има една методистка болница в центъра на Седмо Авеню…
— Никакви болници — каза Изабел. — Трябва да го заведем в Института.
— Но…
— В болницата няма да знаят как да го излекуват — каза Джейс. — Той е ранен от велик демон. Никой лекар мундан не знае как се лекуват такива рани.