Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Той леко завъртя три пъти пръстена около пръста си. Известно време нищо не се случи; после Клеъри чу звук от отваряща се врата и инстинктивно се обърна да види кой влиза в библиотеката. Когато отново се обърна към Ходж, тя видя, че въздухът до него трептеше като повърхността на езеро, гледано от далече. Трептящата стена от въздух се раздели като сребърна завеса и до Ходж се появи висок мъж, сякаш материализирал се от сгъстения влажен въздух.
— Старкуедър — каза той. Въздухът зад него все още трептеше. — Бокалът у теб ли е?
Ходж вдигна Бокала в ръце, ала нищо не каза. Сякаш се бе парализирал — дали от страх, или от изненада, беше невъзможно да се каже. Той винаги бе изглеждал висок на Клеъри, но сега й се струваше прегърбен и малък.
— Господарю Валънтайн — каза най-накрая той. — Не очаквах да сте толкова бърз.
Валънтайн. Колко малко приличаше той на красивото момче от снимката, макар очите му да бяха все така черни. И лицето му не беше такова, каквото Клеъри очакваше. Това лице бе сдържано, затворено, лице на свещеник, с тъжни очи. Изпод черния маншет на шития му костюм се подаваха белезникави очертания, които говореха за използване на стилито години наред.
— Нали казах, че ще дойда през портала — каза той. Гласът му беше плътен и някак си странно познат. — Не ми ли повярва?
— Напротив. Само че… мислех си, че ще изпратите Пангборн или Блекуел, а не че ще дойдете лично.
— Мислиш, че ще ги изпратя да вземат Бокала? Не съм глупак. Знам какво изкушение е той. — Валънтайн протегна ръка и Клеъри видя на пръста му да проблясва пръстен който беше същият като на Джейс. — Дай ми го.
Ала Ходж здраво държеше Бокала.
— Първо искам да изпълните обещанието си.
— Първо? Нямаш ми доверие ли, Старкуедър? — Валънтайн се усмихна не без известна насмешка. — Ще направя каквото искаш. Сделката си е сделка. Въпреки че, да си призная, доста се изненадах на писмото ти. Никога не бих предположил, че живот, отдаден на размишление — ако мога така да се изразя, — няма да те удовлетвори. Битките никога не са били стихията ти.
— Нямате представа какво означава — каза Ходж, като процеждаше думите си, — да живееш във вечен страх…
— Вярно е. Нямам. — Гласът на Валънтайн беше тъжен като очите му, сякаш съчувстваше на Ходж, но в погледа му се четеше и неприязън. — Щом не си склонен да ми дадеш Бокала — каза той, — не трябваше да ме викаш. Ти бе този, който се свърза с мен, а не обратното.
Лицето на Ходж потръпваше.
— Не е лесно да измениш на това, в което си вярвал… на онези, които ти вярват…
— Имаш предвид семейство Лайтууд или техните деца?
— И едните, и другите — каза Ходж.
— О, семейство Лайтууд — Валънтайн се пресегна и с една ръка улови оловния глобус, който стоеше на бюрото, дългите му пръсти започнаха да чертаят контури около континентите и моретата. — Но какво всъщност им дължиш? Ти понасяш наказанието, отредено за тях. Ако нямаха толкова стабилни връзки в Клейва, те щяха да бъдат прокудени наравно с теб. То не че не е така, но те поне са свободни да идват и да си отиват, да се разхождат на открито като нормални хора. Те са свободни да си отидат у дома. — Той произнесе думата „у дома“ с цялата сила на значението й. Пръстите му спряха да се движат по глобуса, Клеъри беше сигурна, че той беше търсил мястото, където се намираше Идрис.
Очите на Ходж трепнаха.
— Те направиха това, което всеки би направил.
— Ти не би го направил. Аз не бих го направил. Да допусна приятел да страда вместо мен? И не може да не изпитваш дълбоко в себе си горчивина, Старкуедър, задето те така лесно те изоставиха в проклятието…
Ходж разтърси рамене.
— Но децата нямат вина за това. Те нищо не са направили…
— Не съм знаел, че си такъв любител на децата, Ходж — каза Валънтайн, сякаш идеята му се струваше забавна.
Ходж въздъхна шумно.
— Джейс…
— Сега не говорим за Джейс. — За първи път Валънтайн като че ли се ядоса. Той погледна към неподвижната фигура на пода. — Той кърви. Защо?
Ходж притисна Бокала към сърцето си. Кокалчетата му побеляха.
— Това не е неговата кръв. Той е в безсъзнание, но не е наранен.
Валънтайн вдигна глава с ехидна усмивка.
— Чудя се — каза той — какво ли ще си помисли за теб, когато се събуди. Да си предател, не е хубаво, но да предадеш дете… това е два пъти по-лошо, не мислиш ли?