Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Библиотеката беше тъмна и миришеше на дъжд — един от прозорците беше оставен отворен и под завесите се беше образувала локва. Хюго зацвърча и заподскача на своя прът, когато Ходж тръгна към него, спирайки се само за да запали лампата на бюрото.
— Много жалко — каза Ходж, като посегна да вземе хартия и писалка, — че не си взел Бокала. Мисля, че това щеше да е утеха за Алек и сигурно щеше да…
— Но аз взех Бокала — каза слисано Клеъри. — Не си ли му казал, Джейс?
Джейс запримига, дали от изненада, дали от внезапната светлина, Клеъри не можеше да каже.
— Нямаше време… докато качим Алек по стълбите и…
Ходж замръзна, стиснал химикала в ръка.
— Бокалът е у теб?
— Да. — Клеъри разкопча якето си и извади Бокала от вътрешния си джоб: той беше още студен, изглежда, допирът до тялото й не беше стоплил метала. Рубините проблясваха като червени очи. — Ето го.
Писалката се изплъзна от ръката на Ходж и се заби в пода до краката му. Клеъри се запита дали писецът не се е счупил, но начинът, по който я гледаше Ходж, пропъди тази мисъл. Светлината на лампата, насочена нагоре, не щадеше обезобразеното му лице: тя показваше всяка оставена по него диря от жестокост, тревога и отчаяние.
— Това Бокалът на ангела ли е?
— Същият — каза Джейс. — Беше…
— Сега това е без значение — рече Ходж. Той остави хартията на бюрото и пристъпи към Джейс, като хвана своя ученик за раменете. — Джейс Уейланд, знаеш ли какво си направил?
Джейс изненадано погледна Ходж. На Клеъри й направи впечатление контрастът: обезобразеното лице на стареца и гладкото лице на момчето, а светлите кичури, падащи в очите на Джейс, го правеха още по-млад.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид — каза той.
Ходж процеди през зъби.
— Толкова много приличаш на него.
— На кого? — попита изненадан Джейс. Никога досега не беше чувал Ходж да говори по този начин.
— На баща си — отвърна Ходж и премести очи към Хюго, който размахваше черните си криле във влажния въздух и кръжеше току над главите им.
Ходж присви очи.
— Хюджин — каза той и птицата с грозен писък се стрелна с издадени напред нокти към лицето на Клеъри.
Клеъри чу как Джейс извика и в следващия миг светът се завъртя около нея сред пера, клюнове и нокти. Остра болка проряза бузата й и тя извика, инстинктивно вдигнала ръце за да предпази лицето си.
Усети как Бокалът на смъртните бива изтръгнат от ръцете й.
— Не! — извика тя, като го сграбчи. Остра болка прониза ръката й. Краката й сякаш се подкосиха. Тя се олюля и падна, като удари болезнено коленете си в твърдия под. Нокти одраскаха челото й.
— Стига, Хюго — извика Ходж със спокоен глас.
Птицата послушно се махна от Клеъри. Гадеше й се, примигна и от очите й закапа кръв. Лицето й беше изподрано.
Ходж не се и помръдна. Той остана на мястото си с Бокала на смъртните в ръка. Хюго кръжеше около него в широки, неравни кръгове, като от време на време тихо изграчваше. А Джейс… Джейс лежеше на пода в краката на Ходж кротко, сякаш внезапно беше паднал и заспал.
Всички други мисли се изпариха от ума й.
— Джейс! — Говоренето й беше трудно — болката в бузата й беше ужасяваща и тя усети кръв в устата си. Джейс не помръдваше.
— Той е добре — каза Ходж. Клеъри се изправи с усилие и понечи да се спусне към него… после отскочи назад, сякаш спряна от нещо невидимо, но твърдо и здраво като стъкло. Разгневена, тя удари още веднъж във въздуха с юмрук.
— Ходж! — извика тя. Започна да рита, като едва не си счупи крака в същата невидима стена. — Не бъдете глупав. Когато Клейвът разбере какво сте направили…
— Дотогава отдавна ще съм избягал — каза той, като се надвеси над Джейс.
— Но… — Шок премина по нея като разтърсване от електрически ток. — Никога не сте изпращали съобщение до Клейва, нали? Ето защо се държахте така странно, когато ви попитах за него. Искали сте Бокала за себе си.
— Не за себе си — каза Ходж.
Гърлото на Клеъри пресъхна.
— Вие работите за Валънтайн — прошепна тя.
— Не работя за Валънтайн — каза Ходж. Той вдигна ръката на Джейс и измъкна нещо от нея. Беше гравираният пръстен, който Джейс винаги носеше. Ходж го сложи на собствения си пръст. — Но е истина, че съм човек на Валънтайн.