Град от кости

Тя посегна да докосне ръката му.

— Джейс…

Той я отблъсна.

— Недей.

Клеъри въздъхна.

— Не съм искала Алек да пострада. Съжалявам.

Той я погледна, сякаш я виждаше за пръв път.

— Не си виновна ти — каза той. — Аз съм виновен.

— Ти? Джейс, не е вярно…

— О, вярно е — гласът му се скърши като ледена висулка. — Mea culpa, mea maxima culpa.

— Какво означава това?

— Вината е моя — каза той, — само моя, моята най-голяма вина. На латински е. — Той отметна разсеяно една къдрица от челото й, сякаш без да съзнава, че го прави. — Част от литургията.

— Мислех, че не си религиозен.

— Може и да не вярвам в греха — каза той. — Но чувствам вина. Ние, ловците на сенки, живеем по определени правила и тези правила са строго определени. Чест, вина, покаяние — това са реални понятия за нас и те нямат нищо общо с религията. Те са залегнали в същността ни. Залегнало е и моята същност, Клеъри — каза отчаяно. — Аз съм един от Клейва. Това е в кръвта ми, проникнало е до мозъка на костите ми. Кажи ми тогава, след като си толкова сигурна, че нямам вина, защо първата ми мисъл, когато видях Абадон не беше за моите братя воини, а за теб? — Той вдигна другата си ръка, взе лицето й в шепите си. — Знам… знаех… че не е в стила на Алек да действа така. Знаех, че нещо не е наред. Но всичко, за което си мислех, се свеждаше до теб…

Той сведе глава напред и челата им се докоснаха. Тя усети дъха му върху лицето си. Затвори очи, остави близостта му да я залее като вълна.

— Ако той умре, все едно, че аз съм го убил — каза той. — Оставих баща си да умре, а сега убих единствения брат, когото някога съм имал.

— Това не е вярно — прошепна тя.

— Напротив, вярно е. — Те бяха достатъчно близо, за да се целунат. — Клеъри — каза той. Тя никога не беше чувала името й да се произнася с такава смесица от любов и страдание. — Какво се случва с мен?

Търсеше в съзнанието си отговор, когато някой се покашля зад тях. Клеъри отвори очи. Ходж стоеше до вратата на лечебницата, чистият му костюм беше осеян с петна.

— Направих каквото можах. Той се успокои, не го боли, но… — Той поклати глава. — Трябва да се свържа с Мълчаливите братя. Това е над моите възможности.

Джейс бавно се извърна от Клеъри.

— След колко време ще са тук?

— Не знам. — Ходж тръгна по коридора, като клатеше глава. — Веднага ще изпратя Хюго, но Братята действат по свое усмотрение.

— Но в случай като този… — Дори Джейс едва смогваше да върви в крак с Ходж. Клеъри беше изостанала безнадеждно зад тях и трябваше да напряга слуха си, за да чуе какво каза той. — Той може да умре.

— Да, може — това беше всичко, което каза в отговор Ходж.