Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Нямаше движещи се превозни средства, но в града кипеше оживление. Десетки хиляди хора — хомо сапиенс, но с продълговати черепи, целенасочено и радостно се движеха в този кошер на извънземно човечество.
В един прекрасен миг съзнанието на Мик се изпълни с обич.
А после се случи нещо чудовищно.
Минтака залезе и спокойният океан се развълнува. Небето потъмня и се появиха мастиленочерни и кървавочервени облаци, които препускаха с лудешка скорост. Под тях се завихри водовъртеж с неизмерими пропорции.
От центъра му се появи оловносива тиня, която заля чистия бряг. Приливната вълна ставаше все по-висока и накрая наводни града на Исполините.
Съзнанието на Мик усети демонично присъствие.
Над града се спусна мрак, досущ сянка на огромна, плъзгаща се в рая змия. Ужасените хуманоиди паднаха на земята и се хванаха за гърлата, а очите им се преобразиха в безжизнени черни езера без зеници.
Мик отново изгуби съзнание.
Когато пак отвори очи, видя, че величествената цивилизация се е превърнала в чудовищна извънземна корабостроителница. Лицата на Исполините бяха бледи и безизразни, а очите им — празни черни дупки. Те се рееха във въздуха, без да се движат, и поробеното им съзнание боравеше с плоскости от титан и иридий върху повърхността на неописуем сферичен корпус с диаметър единайсет километра. В средата на космическия кораб имаше капсула — център на нервна система с диаметър километър и половина и с двайсет и три цилиндрични крайника.
Животоподдържащата капсула беше дълга деветдесет метра. Мик се съсредоточи върху чудовищния предмет и веднага го позна.
„Камерата на Тецкатилпока…“
Съзнанието му се смрази, докато той се опитваше да проумее какво е извънземното същество, което се появи във водовъртежа.
Приличаше на змия, но от вид, какъвто Мик не бе виждал. Лицето беше по-скоро дяволско, отколкото на животно, а зениците — вертикални златисти цепки, оградени с горящи тъмночервени роговици — кибернетични, а не органични. Черепът беше с размерите на бетонобъркачка.
Змията се приближи до комплекса на Исполините. Челюстите на огромното чудовище се отвориха, разкривайки редици черни като абанос и остри като скалпели зъби.
От устата на змията излезе хуманоид.
В душата на Мик премина сянката на смъртта. Той не виждаше лицето на хуманоида, защото главата и тялото бяха забулени в черно наметало, но знаеше, че гледа злото в най-чистата му форма. Хуманоидът се придвижи към животоподдържащата камера, после протегна ръка и посочи. В ръката му блестеше предмет от нефрит с размера на футболна топка.
Яркочервените очи на змията помръкнаха и златистите зеници изчезнаха. Заслепеното същество последва хуманоида в наметалото, сякаш бе омагьосано от кръглия предмет.
Чудовището влезе в огромната животоподдържаща капсула.
Съзнанието на Мик се придвижи отвъд извънземната сфера и се приближи до повърхността на планетата. Там нямаше следа от тропически джунгли, водопади и рай. Имаше само трупове на деца, потопени в плътен слой от оловносив катран. В душата му се надигна стон. Децата на Исполините бяха живи, но безжизнени.
Вгледа се в лицето на едно малко момче.
Апатичните очи се отвориха и се вторачиха в него в агония.
Мик отново изгуби съзнание.
После отново се озова в орбитата на Шибалба. Душата му изтръпна, докато гледаше предмета, издигащ се от повърхността на планетата.
„Сферата…“
От лунната база се появи още един космически кораб — гладък и златист.
Оцелелите Исполини се втурнаха след врага си и се скриха в светлата опашка на сферата.
Подземен команден център Рейвън Рок
Мериленд
2:27 ч.
Пиер Борджия стоеше в локва кръв. По ръкава му бяха полепнали частици от мозъка и черепа на президента Малър.
Лицето на генерал Силианг пребледня като на смъртник. Китайският лидер се обърна към помощника си.
— Да задействат системите за самоунищожение на ракетите.
Борджия погледна Виктор Грозни.
— Американските ракети се самоунищожиха. Генерал Силианг прави същото. Остават ви само четири минути…
Лицето на Грозни беше сериозно.
— По-добре е да загинеш в битка, отколкото да страдаш в мизерия. Какво ще спечелим, ако спрем атаката? Заплахата от ядрено унищожение нараства, а страната ни обеднява. Една война би имала пречистващ ефект, а и двата ни народа се нуждаят от пречистване.