Аз, вещицата

— Каква магия си ми направила? — Вгледа се в мен. — Не е само заради очите ти, макар че като ги видя, не мога да мисля трезво, нито заради мириса ти на мед. — Зарови лице в шията ми, пръстите на едната му ръка се плъзнаха през косата ми, а другата по гърба ми и ме придърпа по-близо към него. Тялото ми се прилепи към неговото, сякаш ми беше по мярка.

— Заради безстрашието ти — промълви той в голата ми плът, — затова, че се движиш, без да мислиш, и заради блясъка, който се появява около теб, когато се съсредоточиш или когато летиш.

Извих шия и открих още плът, която той да докосва. Матю бавно обърна лицето ми към своето и поглади с палец топлите ми устни.

— Знаеш ли, че устните ти са нацупени, когато спиш? Сякаш не си доволна от сънищата си, но аз предпочитам да си мисля, че така показваш желание да бъдеш целуната. — С всяка следваща дума все повече звучеше като французин.

Усещах неодобрителното присъствие на Изабо на долния етаж, знаех колко силен е вампирският й слух, затова се опитах да се отдръпна. Но не го направих много убедително и Матю затегна хватката си.

— Матю, майка ти…

Той не позволи да довърша изречението си. Издаде тих звук на доволство, притисна устните си към моите и ме целуна нежно, но властно, докато цялата изтръпнах така, както изтръпваха ръцете ми от магията. Отвърнах на целувката му, чувствах се сякаш едновременно летях и пропадах, докато накрая изгубих представа къде свършва моето тяло и започва неговото. Устните му се плъзнаха по бузите и клепачите ми. Когато докоснаха ухото ми, затаих дъх. Матю се усмихна и притисна отново устните си към моите.

— Устните ти са червени като макове и косата ти е толкова жива — промърмори той, когато привърши с целувката, която беше толкова настойчива, че ме остави без дъх.

— Какво толкова ти харесва в косата ми? Защо човек с безупречна прическа като твоята би се впечатлил от това. — Сграбчих кичур коса и дръпнах. — Не мога да си го обясня. Косата на Изабо е като от коприна, на Март също. Моята е пълен хаос, има от всеки цвят на дъгата и не може да бъде укротена.

— Точно затова я обожавам — изтъкна Матю и внимателно освободи кичура от пръстите ми. — Несъвършена е, точно като живота. Не е вампирска коса, безупречна и лъскава. Харесва ми, че не си вампир, Даяна.

— А на мен ми харесва, че си вампир, Матю.

През очите му за миг премина сянка, но веднага изчезна.

— Харесва ми силата ти — продължих аз и го целунах със същия плам, с който ме бе целунал и той. — Харесвам интелигентността ти. Понякога дори харесвам желанието ти да контролираш всичко. Но най-вече — потрих нежно върха на носа си в неговия — харесвам мириса ти.

— Така ли?

— Да. — Носът ми се плъзна към извивката между шията и рамото му, която — както бързо установих — бе най-ароматната и сладка част от него.

— Късно е. Трябва да си почиваш. — Той ме пусна неохотно.

— Ела при мен в леглото.