Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Помниш ли пая с гълъби? — засмя се той. — Никой не ти бе казал, че не трябва да даваш на птиците да ядат едно денонощие преди да ги сготвиш, иначе вътрешностите им стават на пихтия. — И с тези думи си спечели перване по тила.
— Матю — предупреди го Изабо, след като избърса сълзите си, бликнали от силния смях. — Не се заяждай с Март. И ти си имал своите провали през годините.
— А аз съм свидетел на всичките — обади се Март, поднасяйки салатата. Английският й ставаше по-добър с всеки изминал час. Винаги говореше пред мен на английски. Върна се до помощната масичка и донесе купа ядки, която постави между Матю и Изабо. — Първо, когато наводни замъка, докато се опитваше да хванеш дъждовната вода от покрива — припомни му тя и започна да свива пръстите на ръката си. — Второ, когато забрави да събереш данъците. Беше пролет, ти скучаеше и една сутрин стана и отиде да воюваш в Италия. Баща ти трябваше да моли за прошка краля на колене. А да не забравяме и за Ню Йорк! — извика тя победоносно.
Тримата вампири продължиха да си разказват спомени. Но никой не говореше за миналото на Изабо. Когато споменаваха нейния живот или бащата на Матю, или сестра му, разговорът елегантно се плъзваше в друга посока. Забелязах тази тенденция и се почудих какви са причините за нея, но не казах нищо, бях доволна вечерта да се развива по техните правила и ми беше приятно отново да се намирам сред семейство, било то и от вампири.
След вечеря се върнахме в салона, където огънят се бе разгорял по-силно и живописно отпреди. Коминът на замъка ставаше все по-горещ след всеки наръч дърва, хвърлен в камината. Пламъците топлеха и стаята стана почти поносима. Матю се увери, че Изабо се чувства добре, донесе й още една чаша вино и си поигра с близката стереоуредба. Март ми направи чай и ми подаде чинийката и чашата.
— Пий — нареди ми тя с бдителен поглед. Изабо ме наблюдаваше как пия, а след това изгледа продължително Март. — Ще ти помогне да заспиш.
— Ти ли го направи? — Имаше вкус на билки и цветя. По принцип не обичах билкови чайове, но този беше свеж и леко нагарчаше.
— Да — потвърди икономката и вдигна брадичка към взиращата се в нея Изабо. — Отдавна го правя. Майка ми ме научи. Ще науча и теб.
Стаята се изпълни със звука на танцувална музика, жизнена и ритмична. Матю премести столовете до камината и разчисти място за танци.
— Voles dangar amb ieu? — попита той майка си, протегнал и двете си ръце.
Изабо се усмихна сияйно, хладната й физиономия се преобрази и стана неописуемо красива.
— Oc — каза тя и постави мъничките си длани в неговите. Двамата застанаха пред камината и зачакаха началото на следващата песен.
Когато двамата затанцуваха, Астер и Роджърс ми се сториха непохватни. Телата им се приближаваха и раздалечаваха, въртяха се в кръг далеч от един друг, след това се събираха и отново се завъртаха. Най-слабото докосване от страна на Матю изстрелваше Изабо в красиви движения, а най-малкото й колебание предизвикваше реакция у него.
Изабо направи грациозен реверанс, а Матю се поклони точно на последния акорд от музиката.
— Какво беше това? — попитах аз.
— Започна като тарантела — обясни Матю, докато отвеждаше майка си на мястото й. — Но маман никога не се придържа към правилата. Така че към средата имаше елементи от волта, а накрая завършихме като менует, нали? — Изабо кимна, пресегна се и го потупа по бузата.
— Винаги си бил отличен танцьор — отбеляза тя с гордост.
— О, но не колкото теб и със сигурност няма да достигна татко — отвърна Матю, докато тя се настаняваше обратно на стола си. Погледът на Изабо помръкна и на лицето й се изписа сърцераздирателна тъга. Матю вдигна ръката й и докосна с устни обратната страна на дланта й. Изабо успя да му се усмихне в отговор.
— А сега е твой ред — каза той и се приближи към мен.
— Не обичам да танцувам, Матю — заявих и вдигнах ръце, за да го отблъсна.
— Трудно ми е да го повярвам — настоя той, хвана с лявата си ръка дясната ми длан и ме доближи до себе си. — Извиваш тялото си в невъобразими пози, гребеш в лодка, тясна като перце, и яздиш със скоростта на вятъра. Танцът трябва да ти е втора природа.
Следващата песен звучеше като хит от парижките танцови зали от двайсетте години на XX век. Стаята се изпълни със звуци на барабани и тромпет.