Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Даже без да вижда лицето на детектива, Болд знаеше, че изражението му е като на ненормален, на ръба на окончателното побъркване. Ла Моя живееше винаги на ръба и в моменти като този не беше възможно да се разбере доколко всичко това е преструвка и доколко истина.
Дафи каза:
— Не мога да повярвам — но ще успее.
— Аха — въздъхна Болд. — Знам.
Ла Моя отново удари по масата:
— Истината или напротив, господин Обгоряла ръка. Ти започваш да говориш или аз започвам да говоря. Матюс не може да те спаси. Болд не може да те спаси. Само аз мога да те спася. Е, какво ще бъде?
— Той знаеше, че двете части на горивото са складирани в базата — отприщи се Хол. — Трябва или да е служил там, или да е работил по някаква линия. Веднага си помислих, че така ще да е.
— Чудесно. Моля се да продължиш, мой човек. — Ла Моя вдигна крака и ги подпря върху масата, опъна ръце и ги сложи на темето си, след това се отпусна върху облегалката и напомни: — Слушам те, Ники. Слушам те.
Извърна леко глава към невидимата прозрачна стена и намигна.
Болд протегна ръка и обърна лентата.
Сякаш усетил го, Ла Моя изрече официално:
— Аз съм детектив Ла Моя, господин Хол. Кажете ми каквото знаете.
Направи го заради новата лента, която знаеше, че вече трябва да се е завъртяла.
Хол продължи оттам, където беше спрял.
— Бях там на служба от военната полиция. Щях да обикалям ония сгради години наред, без да знам какво охранявам.
Ла Моя отново се извърна към прозрачната стена — изгледа ги дръзко и победоносно и широко се ухили.
— Понякога мразя Ла Моя — промърмори Дафи.
— Аха — кимна Болд. — Разбирам какво имаш предвид.
40.
Дафи заведе Бен в аквариума, защото той никога не беше ходил там и защото това беше място, което тя много харесваше и често посещаваше — просто за да си почине, да се пошляе и да поразмишлява в свят, който смяташе за изцяло различен от нейния. Никога не обръщаше внимание на самите водохранилища и на обяснителните табели; рибите пленяваха вниманието й с немигащите си очи, ритмичното потрепване на хрилете, плавния ход около водораслите и фалшивите корали.
Независимо от честите й посещения тя не се бе научила да различава видовете риби. Не можеше да различи делфин от морска свиня или риба лоцман от щука.
Бен, за разлика от нея беше израсъл с документалните филми за животни по телевизията и знаеше както названията на голяма част от рибите, така познаваше и хранителните им навици и как се чифтосват.
— Записвам си ги и си ги пускам късно вечерта, когато Джек заспи, защото той гледа само спорт и комедии.
Каза го така, сякаш беше нещо съвсем естествено и тя усети пронизваща болка. На няколко пъти й беше казвал подобни неща, открехвайки малко по малко истината за живота си, и колкото повече Дафи имаше възможност да придобие по-цялостен поглед върху това, което за Бен беше нещо нормално, част от ежедневието му, толкова повече й се искаше да го промени. Именно това желание да подобри условията му на живот я свързваше с невидими нишки с Емили Ричланд.
— Ти чувстваш ли се някога по този начин? — попита Бен, сочейки едрата червена мексиканска риба, оттласкваща се от прозрачната стена на водохранилището и приближаваща се безброй пъти към нея — движение, прилично на непрекъснат поток от бързи целувчици.
Намираха се в тази част на аквариума, която представляваше огромна зала с огромни водохранилища, представящи обитателите на океаните.
— Какъв е този начин? — попита тя.
Искаше да види света и през неговите очи, да добие впечатление за света чрез неговите формиращи се сетива.