Последна саможертва

сияеха от страхопочитание и в същото време бяха любопитни

дали тя няма да е следващият им владетел.

Една врата в края на коридора бележеше края на пътуване-

то ѝ. Нито на Кристиан, нито на Еди беше нужно да се обясня-

ва, че са дотук. Преди да последва единия от пазителите вътре, Лиса погледна двамата през рамо, черпейки сила и подкрепа

от обичните си лица.

След епичното приключение при първия изпит Лиса очак-

ваше нещо също толкова плащещо. Но вместо това завари

вътре една много стара жена морой, настанена удобно в

кресло сред почти празната стая. Ръцете ѝ бяха отпуснати

в скута и стискаха нещо увито в кърпа. Жената си танани-

каше и изглеждаше много доволна. Като казах стара, имам

предвид, че действително беше много възрастна. Мороите

могат да живеят почти сто години, но тази старица очевидно

бе прехвърлила тази преклонна възраст. Бледата ѝ кожа бе

осеяна с бръчки, а посивялата ѝ коса беше изтъняла и оре-

дяла. Усмихна се, когато видя Лиса, и ѝ посочи с кимване

един празен стол. Между двете остана само една масичка със

стъклена гарафа с вода върху нея. Пазителите оставиха две-

те жени сами в помещението.

Лиса се огледа. Нямаше никакви други мебели. Само една

врата се виждаше на стената, противоположна на вратата, от

която бе влязла. Седна на стола и се обърна към старата жена.

– Здравейте – каза Лиса, като се опитваше да звучи увере-

но. – Аз съм Василиса Драгомир.

Леката усмивка на жената се разшири, разкривайки жълти-

те ѝ зъби. Един от кучешките ѝ зъби липсваше.

– Вашата фамилия винаги се е отличавала с добрите си ма-

 287 

р и ш е л м и й д

ниери – изграчи старицата. – Повечето от идващите тук на-

стояват веднага да се залавяме за работа. Но аз помня дядо ти.

Той също спазваше учтивия тон по време на неговите изпити.

– Познавали сте дядо ми? – възкликна Лиса. Той беше ум-

рял още когато тя е била малка, много малка. После схвана

другото значение на думите на непознатата: – И той е канди-

датствал за крал?

Жената кимна.

– Премина през всичките изпити. Мисля, че той щеше да

спечели изборите, ако не се беше оттеглил в последния мо-

мент. След това останаха да се конкурират само Татяна Иваш-

ков и Джейкъб Тарус, но решението бе взето чрез жребий за-

ради равните им постижения. Фамилията Тарус беше много

близо до трона и още ги е яд.

Лиса никога не бе чувала тази история.

– Защо се е оттеглил дядо ми?

– Защото точно тогава се роди брат ти. Фредерик реши да пос-

вети цялата си енергия на семейството си, вместо на нацията.

Лиса можеше да го разбере. От колко членове се е състоял

родът Драгомир тогава? Дядо ѝ, баща ѝ и Андре – както и май-

ка ѝ. Ерик Драгомир нямаше нито братя, нито сестри. Лиса

знаеше малко за дядо си, но ако беше на негово място, също

би предпочела да прекарва повече време със сина си и внука