Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
погребение, беше съвсем логично да съм загинала, браней-
ки Лиса.
Самата Лиса обаче не споделяше тези мои чувства. Но-
вината ѝ подейства като плесница в лицето. Внезапно усети
ужасяваща празнота в гърдите си, все едно част от самата нея
я беше напуснала. Връзката ни беше еднопосочна, но Робърт
се беше заклел, че загубата на партньора му го довела до аго-
ния. Сега Лиса го разбираше, измъчвана от тази ужасяващо
болезнена самота. Липсваше ѝ нещо, което никога дори не бе
знаела, че притежава. Сълзи напираха в очите ѝ.
Това е само сън, каза си тя. Всичко това е сън. Но никога
не бе имала сън като този, създаден с магията на духа. Досе-
гашните ѝ подобни преживявания бяха винаги с Ейдриън, пък
и тези сънища повече приличаха на телефонни разговори.
290
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Когато опечалените си тръгнаха от гробището, Лиса усети
как една ръка я докосна по рамото. Кристиан. Преливаща от
благодарност, тя се хвърли в прегръдките му, докато се опит-
ваше да сподави сълзите си. Усещаше го истински, реален, со-
лиден. Сигурен.
– Как се случи това? – попита тя. – Как можа да се случи?
Кристиан я пусна. Ала сега кристалносините му очи бяха
по-сериозни и по-скръбни от всякога.
– Знаеш как. Онези стригои се опитаха да те убият. Тя се
пожертва, за да те спаси.
Лиса нямаше никакъв спомен, но сега това не бе най-ва-
жното.
– Не мога... не мога да повярвам, че това се е случило. –
Агонизиращата празнота в нея нарасна още повече.
– Имам още лоши новини – продължи Кристиан.
Тя го изгледа с удивление.
– Какво може да бъде по-лошо от това?
– Напускам.
– Напускаш... какво? Двора?
– Да. Напускам всичко. – Тъгата по лицето му се задълбо-
чи. – Напускам и теб.
Челюстта ѝ едва не увисна.
– Какво... какво не е наред? Какво съм направила?
– Нищо. – Стисна ръката ѝ, сетне я пусна. – Обичам те. Ви-
наги ще те обичам. Но ти си такава, каквато си. Ти си послед-
ната Драгомир. Винаги ще се намира нещо, което да те отнема
от мен... а аз само ще бъда пречка по пътя ти. Ти трябва да
възродиш своя род. Но аз не съм този, от когото се нуждаеш.
– Разбира се, че си! Ти си единственият за мен! Единстве-
ният, с когото искам да изградя бъдещето си.
– Казваш го сега, но само почакай. Има и по-добри въз-
можности. Нали чу как се пошегува Ейдриън? Малки Драго-
мирчета. Когато след няколко години станеш готова да имаш
деца, ще трябва да народиш цял рояк. Фамилията Драгомир
трябва отново да стане стабилна и многобройна. А аз? Аз не
съм достатъчно отговорен, за да се справя с това.
– Ти ще бъдеш чудесен баща – възрази му тя.
– Да – подсмихна се той иронично. – И ще бъда също голя-
291
р и ш е л м и й д
ма придобивка за теб – принцеса, омъжена за мъж от фамилия
на стригои.
– Въобще не ми пука за това и ти го знаеш! – Вкопчи се
в ризата му и го застави да я погледне в очите. – Обичам те.
Искам да бъдеш част от моя живот. И нищо друго няма значе-
ние. Изплаши ли се? Да не би да си се изплашил от тежестта
на името Драгомир?
Той отвърна очи.
– Нека да кажем, че това име не е лесно за носене.
Тя го разтърси.
– Не ти вярвам! Ти от нищо не се страхуваш! Никога пред
нищо не си отстъпвал.
– Но сега отстъпвам. – Нежно я отдалечи от себе си. – Аз
наистина те обичам. Ето защо не мога да направя това. Така
ще е най-добре.
– Но ти не можеш... – Лиса посочи с ръка към моя гроб, но
Кристиан вече бе започнал да се отдалечава. – Не можеш да
го направиш! Тя си отиде. Ако и ти си отидеш, няма да остане
никой...
Но Кристиан си беше отишъл, изчезнал в мъглата, която я
нямаше само преди броени секунди. Лиса остана само с моя
надгробен камък за компания. И за пръв път в живота си тя
действително беше съвсем сама. Беше останала сама, когато
семейството ѝ умря, но тогава аз бях нейната опора, винаги до
нея, готова да я защитавам. Когато се появи и Кристиан, той
също прогони самотата, изпълни сърцето ѝ с любов.
Ала сега... сега и двамата си бяхме отишли. Семейството ѝ
бе загинало. Тази празнота вътре в нея заплаваше да я погълне
и това бе повече от загубата на връзката ни. Да си самотен,
е нещо ужасно, ужасно. Няма при кого да отидеш, няма на
кого да се довериш, никого не го е грижа какво се случва с