Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Не, светът си беше наред. Просто Куин го надигна от пода, измъкна се изпод тялото му и сега се нагласяше зад него…
Куин проникна със скоростта на светкавица и другия мъж изстена толкова силно, че сигурно го чуха чак в Канада. Пронизващият писък накара Куин да се намръщи, въпреки напрежението и удоволствието. Дори успяха да разместят дивана. Все тая. Ако случайно счупеха проклетата мебел, щеше да купи нова; сега нищо не можеше да го спре.
Ритъмът беше като наказание, и в този случай Блей не само заслужаваше разплата, но дори си я просеше. С всеки тласък лицето му се притискаше по-силно към възглавниците; с всяко отдръпване не можеше да си поеме дъх; после пак го притискаха и всичко се повтаряше отново.
Блей намести краката си, така че Куин да проникне още по-дълбоко, и смътно забеляза, че бяха изблъскали дивана на една страна, но честно казано не му пукаше, стига да не го избутат чак в коридора. В последния момент, точно преди да свърши отново, той се осъзна за миг и грабна панталоните си, издърпа боксерките от тях и...
Ръката на Куин се пресегна, взе боксерките „Келвин Клайн” и направи всичко, за да задържи разлялата се сперма. Миг по-късно тялото на Блей бе повдигнато от дивана, така че да застане на колене. Куин успя да хване всичко, стискайки здраво главата на пениса му, която продължаваше да тупти...
Свършиха едновременно и виковете им се разнесоха в стаята. Замаян от оргазма, Блей погледна нагоре. В голямото старомодно огледало, закачено между двата прозореца отсреща, видя двамата, все още съединени… и гледката го накара да свърши още веднъж.
По някое време тласъците се забавиха; ритъма на сърцата им се укроти и двамата дишаха по-леко. Продължи да наблюдава в оловното огледало как Куин затваря очи и навежда главата си. Доближи я до гърлото му и Блей усети най-нежния допир. От устните на Куин. После свободната ръка на мъжа се плъзна около тялото му към гърдите на Блей...
Куин замръзна. Отмести се рязко. Отдръпна устните и ръката си.
- Съжалявам, съжалявам. Аз… знам, че не искаш подобни неща от мен.
Лицето на мъжа се промени и доби нормалното си цинично изражение. Блей се почувства ограбен и въпреки това не можеше да му каже отново да се приближи. Куин имаше право – в мига, в който проявеше нежност, Блей изпадаше в паника.
Двамата се отдръпнаха толкова бързо, че Блей не успя да се наслади на усещането за пълнота и притежание. Макар че наистина беше дошъл момента, в който да сложат край. Куин се покашля.
- Ъ… искаш ли да…
- Аз ще се погрижа, - измрънка Блей и отмести ръката на Куин, като сам притисна боксерките към слабините си.
По време на секса тишината в стаята навяваше интимност. Сега просто засилваше шума от движенията на Куин, който се опитваше да обуе кожените си панталони. Майната му.
Отново попаднаха в заешката дупка. Докато се чукаха, усещанията бяха толкова силни и завладяващи, че за тях не съществуваше нищо друго. Обаче след това, Блей усети тялото си замръзнало, някои места по него тупкаха, краката му бяха отмалели и омекнали, съзнанието му беше замъглено…
Нищо не беше сигурно. В никакъв случай.
Насили се да се изправи, събра дрехите си възможно най-бързо и грабна обувките. През това време Куин издърпа дивана на мястото му и внимателно нагласи краката върху вдлъбнатините, които се бяха образували на килима. Подреди и разхвърляните възглавници. Изпъна събрания ориенталски килим. Все едно не беше се случило. С изключение на боксерките, които Блей стискаше в юмрука си.
- Благодаря ти, - каза тихо Куин. – Аз, ъ..
- Аха.
- Ами… мисля да вървя.
- Да.
Това беше. Вратата се затвори зад него. Оставен сам, Блей реши, че има нужда от душ, още храна и после сън.
Вместо това, той остана в хола на втория етаж, загледан в огледалото, припомняйки си какво беше видял. В главата му се въртеше смътна мисъл, че не можеше да продължават да го правят. Не беше безопасно за емоционалното му състояние; всъщност бе равносилно с това да държиш ръката си над запалена горелка отново и отново, само че всеки път, щом преместиш дланта си над пламъка, да намаляваш разстоянието между плътта и изгарящия огън. Рано или късно се появяваха изгаряния трета степен и всъщност те бяха най-малкия проблем. Докато се усетиш и цялата ти ръка избухваше в пламъци.