Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Струва ми се, че всички те наблюдават, Вега – отбеляза Делф. – Особено Мъжките.
– Скоро ще им мине. Просто не са ме виждали в рокля. Нали знаеш, като на свинче звънче.
Той примига с очи.
– Какво ти свинче, Вега? Чуваш ли се какво говориш? Та ти си... ти си... – Той си пое пресекливо дъх. – Ти си прекрасна!
И в следващия миг така се изчерви, че се уплаших да не се е задавил.
– Благодаря ти, Делф – сведох трогнато очи. Единствените Уъгове в живота ми, които ме бяха наричали красива, бяха дядо, баба и родителите ми, а и аз винаги бях мислила, че го правят по задължение.
Поръчахме си великолепна вечеря, а след нея, когато вече ми се струваше, че не мога да поема и хапка, последва парче торта, съпроводено с пожеланията на Делф по случай рождения ми ден.
– Толкова съм щастлива – казах. – Толкова съм щастлива да бъда тук с теб.
Накрая въпреки бурните му протести успях да платя сметката.
– Но това е твой празник, Вега – възрази той. – Аз трябва да ти подаря нещо, а не ти на мен.
– Ти вече ми подари.
– Не, не съм.
Пресегнах се и улових ръката му.
– Подари ми удоволствието от своята компания в този специален ден.
Той се усмихна свенливо и също стисна моята.
– Аз също не бих искал да съм никъде другаде, Вега Джейн. – После замлъкна и брадичката му потрепери. – Освен може би при татко.
– Знам – казах тихо.
– Е – подхвърли той, решил да смени темата, – готова ли си вече за следващия кръг на Дуелума?
– Не сега, Делф – сложих пръст върху устните му. – Нека тази вечер просто да...
– Добре, Вега Джейн. Разбира се.
Изпратих го до Приюта и го оставих там, в стаята на баща му. Преди това бях нагостила Хари Две с остатъците от вечерята, които той излапа лакомо още пред вратата на „Гладниците“.
Погледнах към небето, преценявайки на око часа. Беше време да тръгвам. Прибрах се у дома и смених роклята и обувките на токчета с новите си панталони, блуза и ботуши. Извадих Дестин от скривалището й и я увих около кръста си под новата наметка. Сложих в джоба си Мълнията и пъхнах под мишница красиво увития пакет. Оставих Хари Две да дреме край огнището и излязох.
Преминах бързешком през селото и стигнах целта си тъкмо навреме. Едва бях успяла да се притая в храстите, когато каретата изтрополя, излизайки от къщата на Моригон. Знаех, че тя е вътре и че отива да се срещне с Тансий на южния край на Стената, близо до Комините. Бях избрала това място, защото знаех, че е максимално отдалечено от дома и – така щях да имам повече време да осъществя замисъла си.
Щом каретата се отдалечи, се промъкнах до постройката – но не до парадния и вход, а до задния. Извадих инструментите си и ключалката скоро поддаде. Влязох на пръсти и се ослушах за някакъв признак от присъствието на Уилям или на прислужницата, която знаех, че също работи тук.
Единственият Уъг, когото исках да видя, беше брат ми. Той вече ми бе показвал спалнята си на втория етаж, тъй че без труд я открих. Почуках тихо и отвътре се дочуха стъпки. По походката познах, че е той.
Вратата се отвори и Джон се изправи пред мен. Стори ми се още пораснал и наедрял. Дрехите му бяха красиви, но този път и моите не им отстъпваха. И можех да се обзаложа, че съм също толкова чиста и добре ухаеща като него.
Очите му ме огледаха любопитно и изведнъж си дадох сметка, че не може да ме познае.
– Джон, аз съм, Вега. – Устните му леко се разтвориха. – Толкова много ли съм се променила?
– Какво се е случило с теб?
– Просто си поднових гардероба.
– Какво правиш тук?
Усетих свиване под лъжичката. Във въпроса му нямаше и грам топлина. Само подозрение, примесено с досада.
– Дойдох да те видя.
– Моригон ми каза какво се е случило помежду ви. Тя се е застъпила за теб пред Съвета. Спасила е живота ти, Вега! А ти се отплащаш за добротата и с предателство.
– Не мислеше така, когато се видяхме в Приюта. Когато си изплака очите заради изчезването на родителите ни. Тогава беше доволен, че съм ти казала. Сам го призна.
– Оттогава имах време да размисля – махна с ръка Джон. – Да, трябваше да знам за тях, но това не променя нещата. Ти предаде Моригон. – Той млъкна и ме загледа навъсено. – Е, какво търсиш тук? Имам още много работа тази вечер.
Събрах цялото си самообладание и рекох, вече по-меко:
– Исках просто да те видя. Отдавна се каня, но все не намирам време. Знам, че и ти си много зает на Стената.
Прехапах устни и се изругах наум. Не биваше да споменавам Стената. Видях как чертите му помрачняха още повече.
– Защо си казала на работниците ми да пренебрегват моите заповеди?