Довършителката

– Предполагам – прошепнах плахо.

– А какво ще правим с косата ти, миличка? – рече сърдечната, макар и малко напориста Женска, която междувременно се беше представила като Дарла Гън. На стената висеше огледало и аз се огледах в него.

– Какво за нея? – попитах.

Дарла ми хвърли професионален, преценяващ поглед.

– Няма да е зле леко да се пипне. Да се клъцне оттук-оттам, да се повчеше, нали разбираш.

Отметнах бретона си с пръсти и той начаса се върна отново на мястото си, също толкова непокорен, колкото и преди.

– И как по-точно?

– О, има много начини. И понеже днес остави тук доста парички, сигурна съм, че ще можем да го организираме като бонус от заведението.

– Ще боли ли?

– Божичко! – засмя се Дарла. – Да чуя това тъкмо от теб, безстрашната Женска от Дуелума.

Усмихнах се и докоснах подпухналото си лице.

– Видях те как победи Нон, Вега – продължи тя. – Повярвай ми, виках за теб като обезумяла. Знаеш, че сега си истинска знаменитост, нали?

Отново се изчервих при думите и.

– Но горкото ти лице. Очите, носът... Ще видя как да ги напудря, та да изглеждаш що-годе нормално, докато заздравеят съвсем.

И тя удържа на думата си. Манипулациите, които извърши над лицето и косата ми, ми бяха напълно непознати. Но когато приключи и завърза подредените ми кичури с бяла панделка, аз се погледнах в огледалото и не можах да се позная. Сякаш аз самата бях изчезнала, а на мое място стоеше съвсем друга Женска.

После Дарла извади шишенце със странна гумена топка, прикрепена в горния му край. Когато стисна топката, от малък отвор изскочи облак пръски и навлажни шията ми. Трепнах, но тя само се засмя.

– Защо не подушиш?

Направих го и ноздрите ми се изпълниха с прелестен аромат.

– Лавандула – казах.

– С нотка на орлов нокът. Сама съм го приготвила.

Дарла отстъпи крачка назад и лицето и се разля в усмивка.

– Е, май сме готови. Само лицето ти да се пооправи още малко и ще станеш истинска красавица, Вега.

Красавица? Това навярно бе сън, от който всеки миг щях да се събудя, отново мръсна, разчорлена и облечена в старите си дрипи. Взех покупките си и излязох, изпълнена с чувства, каквито не бях изпитвала преди.

Отвън през магазина тъкмо минаваха двама Мъжки. Единият беше Фермер на име Руфъс, а другият – Нютън Тилт, Резачът от Комините, когото винаги бях намирала за твърде мазен и лигав. Руфъс се обърна да ме зяпа и така прасна чело в един стълб, че падна по задник на тротоара. Нютън пък се закова на място и взе да ме оглежда от глава до пети с глуповата усмивка.

– Вега – провлачи, – това отдолу ти ли си?

Пламнах и побързах да се отдалеча. Какво идеше да рече „това отдолу“?

Имах да се отбия само в още един магазин и да направя още една покупка. Платих, помолих да я опаковат красиво и продължих към къщи. Досега не бях пазарувала толкова в един ден. Всъщност това не значеше кой знае какво, защото трудно можеше да се каже, че досега изобщо бях пазарувала.

У дома заварих Хари Две напълно неподготвен. Отпървом изглеждаше, че изобщо не ме познава, защото се наежи, оголи зъби и взе да ръмжи. Но след като ме подуши обстойно от всички страни, се увери, че все пак съм истинската му стопанка.