Довършителката

– Да, знам – вдигна той гъсто изписан лист. – Докладът пристигна току-що. Бързо си се справила с господин Доджсън. Забележително постижение, предвид добрата му форма. Но е възможно да е допуснал и известни пропуски в подготовката си...

– Просто е твърде самонадеян, за да признае, че има слабости, върху които трябва да поработи.

– Именно – кимна замислено Тансий.

– Предполагам, че за почти съвършени Уъгове като него е трудно да съзрат недостатъците си. Докато аз имам толкова много, че постоянно се старая да ги премахвам.

– Това като че ли е добър подход за всички ни, независимо колко сме съвършени – усмихна се той.

– Днес заложих на себе си – подрънках парите в джоба си. – Докато Кроун смяташе, че ще загубя и това му костваше двайсет и пет монети.

– Правилникът на Съвета ми забранява подобни развлечения, иначе и аз бих заложил на теб, Вега.

– Защо? – попитах, внезапно заинтригувана от коментара му. – Доджсън е силен и опитен противник.

Очите му се присвиха, но усмивката остана върху лицето му.

– Има сила ето тук – отвърна, като присви лакът така, че мускулът изпъна до пръсване ръкава му – и тук – продължи, докосвайки гърдите си. – Ти имаш в изобилие от втората, а тя всъщност е решаваща.

– Значи получавате редовни доклади за хода на Дуелума? – посочих листа в ръката му.

– О, да. Още една победа и ще се биеш за правото да получиш шампионската титла.

– И хиляда монети – добавих.

– Какво общо имат монетите? – махна пренебрежително той. – Ето, аз съм участвал в десетки двубои и те никога не са ме вълнували. Славата е тази, която...

Тук той замлъкна и аз се досетих защо. Погледът му се плъзна по кльощавата ми фигура. По окъсаната наметка. По вехтите обувки. По немитата ми кожа.

– Това, което искам да кажа, е – продължи, – че парите всъщност не са лошо нещо. Могат да бъдат от полза за нуждаещите се Уъгове... и за техните семейства.

– Именно. Но сега съм дошла по друг въпрос.

– О, нима? – възкликна в очакване той, явно доволен от смяната на темата.

– Дъф Делфия...

– Запознат съм със случая, да. Видях го в Болницата снощи, преди да го преместят в Приюта. Трагично наистина.

Учудих се, защото Делф не бе споменавал за подобна визита. Но от друга страна, той си имаше достатъчно грижи на главата.

– Моригон ме увери, че Съветът ще се погрижи за него.

– Напълно вярно. Той е претърпял злополука по време на работа на Стената. Ще му отпуснем пенсия, а също ще покрием разходите по протезите му.

– Това е много щедро. А професията му?

– Искаш да кажеш, като зверообучител? Той безспорно беше най-добрият, но сега, без крака? Сама разбираш затруднението.

– А какво ще стане, ако към него бъде прикрепен друг Уъг, който се интересува от обучение на зверове? Горчилище се нуждае от такъв, а Дъф може да му предаде своите познания. Той ще служи един вид като негови крака, докато не усвои занаята.

– И господин Делфия ще получи не само пари за прехрана, но и цел, която да осмисля живота му – допълни Тансий.