Довършителката

Пристигнах в Приюта и след като оставих Хари Две да чака отвън, поговорих с една Сестра, която срещнах в коридора. Мушнах в ръката и монета и й обясних какво искам от нея. Както и предполагах, Делф седеше край леглото на баща си. Щом отворих вратата, той вдигна очи.

– Вега Джейн? Какво правиш отново тук?

– Уредих Сестра, която да се грижи за татко ти.

– Че защо му е притрябвала?

– Слушай, Делф, кога за последен път си се хранил като хората?

Пристъпих напред под мистериозната светлина, обляла стаята, и видях как очите му се разширяват от удивление. Чак леко настръхнах и усетих, че се хиля като глупав Младок.

– Вега Джейн, какво си направила със себе си?

– Ами... просто малко се поизлъсках.

Той се изправи и ме доближи.

– Така ли го наричаш?

– А ти как би го нарекъл, Делф? – попитах и веднага съжалих. Той не очакваше подобен въпрос и взе да се почесва смутено.

– Не знам как, но наистина изглеждаш доста... лъскава – изтърси накрая, като почервеня до ушите.

Усмихнах се.

– Тук съм, за да те изведа на вечеря.

– Какво?

– Обзалагам се, че цял ден не си сложил и хапка в уста. Права ли съм?

Той понечи да отвърне нещо, но после поклати глава, хвърляйки поглед към Дъф.

– Не знам, Вега Джейн, просто не знам. А какво ще правим с татко?

– Нали тъкмо затова идва Сестрата.

– Но ти си толкова... издокарана, докато аз... виж ме само. – Той обходи с поглед прашните си работни дрехи.

– Мисля, че видът ти си е напълно наред – улових го под ръка аз. – Решила съм тази вечер да похапна на свястно място и държа да ме придружиш.

– И какъв е поводът? – усмихна се внезапно той.

Реших да му кажа направо.

– Днес е рожденият ми ден. Ставам на петнайсет Сесии, Делф.

– Наистина? Но аз... не съм ти приготвил нищо. Искам да кажа, не знаех...

– Не е и нужно. Единственото, което искам от теб, е да приемеш поканата ми да отпразнуваме годишнината от моята поява в Горчилище.

След още малко суетене около баща си, но видимо успокоен от появата на Сестрата, на която бях платила, той най-сетне склони и ние поехме към центъра, следвани на крачка разстояние от Хари Две.

Уъговете се обръщаха подире ни, докато вървяхме по Главната улица. Бяхме лика-прилика – високият, едър Делф и аз, потропваща на токчетата си до него. Дрехите му не бяха нови като моите, но на излизане от Приюта бе поспрял да измие лицето и ръцете си, а и сега час по час плюнчеше пръсти и приглаждаше щръкналия си перчем.

– Отдавна се каня да се подстрижа – обясни ми смутено, – но все не намирам време.

Този път масата ни беше не в дъното, а до самата витрина на ресторанта. Всеки път, щом се озърнех, забелязвах околните Уъгове да ме зяпат. Женските им изглеждаха раздразнени от това и постоянно ги ловяха под брадичките, привличайки вниманието им към себе си.