Убийството на султана

Смехът стихна и настъпи мълчание. Палестинецът Джордж не се впечатли и посочи момичетата до себе си:

– С тях изучаваме история в Босфорския университет. Дипломната ни работа е султан Мехмед Завоевателя… Заради това се включихме в обиколката…

Когато заговори, акцентът му пролича. Естествено, опитният професор не се интересуваше дали момчето е арабин или християнин. Той имаше възпитаници от всякакви националности.

– Добре сте сторили… – усмихна се под мустак. – Дали все пак ви бях полезен?

– И то много, професоре – отговори най-високото момиче. Щом устните, червени като шала около врата и, се раздвижеха, на дясната и буза се появяваше малка трапчинка. От момичето на няколко крачки пред мен ме лъхна позната миризма – на виолетки. Нюзхет! Старата болка се промъкна в ноздрите ми. когато за пръв път се включихме в тези обиколки, Нюзхет беше младо момиче. Дори връзката ни не беше започнала. Тахир Хакъ все още беше доцент. Носеше тежка кожена чанта. Черна… Да, тежка и макар в нея да нямаше пистолет като в моята, тежеше като камък. Знам го, защото, докато разказваше, аз я носех. И разказваше много по-вълнуващо от днес за обсадата, много по-темпераментно… Цитираше повече стихове. Най-вече писаните от Яхия Кемал72за завладяването…„С последни сили стреляй да разбиеш тези стени / При нападението призори“. Всъщност тези обиколки са вдъхновени от великия поет. Защото той е бил първоначалото им.

– Чели сме за всичко това – прекъсна мислите ми гласът на момичето. – Но разговорът на мястото на историческите събития е страхотен опит.

Това се понрави на професора.

– Страхотен опит, а… – и се изсмя тихичко. – Тогава нека продължим този страхотен опит.

Отново влизаше в ролята на симпатичния историк. Тъкмо да се запитам как го прави с толкова въпросителни в ума си, когато се сетих, че и аз съм го правил. Аз също, въпреки че съм бил не по-малко загрижен и напрегнат от него, никога не съм издавал усещанията си пред групата.

„Ролите, Мющак, не са само за актьорите. В съвременното общество всеки си има роля. Щем или не, принудени сме да играем наложената ни роля… Не можем да я изоставим дори в ущърб на комфорта си. Ако го направим, ще нарушим както своя, така и обществения ред.“

Не, това не беше подсъзнателен разговор с баща ми, а Тахир Хакъ, подготвящ се за нова тирада с гръб към морето, забол поглед в мокрите от топящия се сняг крепостни стени.

– Да, скъпи приятели, няма съмнение, че изказването на нашия Пророк Мохамед за Константинопол, нямащ равен на себе си, се отнася до завладяването му от мюсюлманите. Знаем, че заради изпълнението на повелята му градът е бил обсаждан нееднократно. Обаче не бил постигнат резултат при тези обсади, в които са участвали и много последователи на Пророка. За да проумеем усилията на онзи славен командир, предприел завършилата с успех атака, трябва да се върнем към началото на разговора ни при първия етап от обиколката. Как завърши той при Румелийската крепост?