Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Фльор също се срамуваше от себе си.
— Не беше заради Джейк. Не съм толкова глупава. Просто отново се почувствах като едра и тромава тийнейджърка.
— Не ти вярвам – отсече Киси Магнолия. – Не смяташ ли, че е крайно време да престанеш да се самозалъгваш и добре да си изясниш чувствата, които изпитваш към онзи великолепен мъж, който седи в дневната ти?
— Чувствата ми към него са породени от доларовите знаци. Наистина, Киси. На практика изгубих Оливия, а единствените клиенти, които искат да сключат договор с мен, са тези, които аз не желая да представлявам, като онзи кретен Шон Хауъл. Джейк дори не се преструва, че пише, и… – Тя млъкна. – Това не е извинение. Съжалявам, Киси. Ти си права. Наистина се държах детински. Прости ми.
Киси най-после омекна.
— Добре. Но само защото и аз се чувствам по същия начин всеки път, когато ви видя заедно двамата с Чарли.
— Мен и Чарли? Защо?
Киси въздъхна и отбягна погледа на приятелката си.
— Той толкова много те харесва, а аз зная, че по външност не мога да се меря с теб. Всеки път, когато двамата разговаряте, се чувствам като човечето от рекламата на поничките „Пилсбъри“
Фльор не знаеше да плаче или да се смее.
— Явно аз не съм единствената, която не се познава много добре. – Тя прегърна Киси, после погледна часовника си. – Тази вечер по телевизията дават „Буч Касиди“. Ако не бъркам часа, ще можем да погледаме малко и да се върнем при останалите, преди да са забелязали, че ни няма. Искаш ли да си доставим това удоволствие?
— И още как. – Киси включи малкия телевизор, кацнал върху масичка втора употреба в ъгъла на спалнята. – Не мислиш ли, че вече сме твърде стари да си припадаме по актьори?
— Вероятно. Може би трябва да посвещаваме повече време на религията.
— А може би не.
Бандата от пущинака на Уайоминг тъкмо бе обрала пътническия влак по линията Овърланд между Сан Франциско и Чикаго и Пол Нюман, в ролята на Буч, заедно с Робърт Редфорд като мустакатия Сънданс Кид, отдъхваха и отпиваха от питиетата си на терасата на публичен дом. Киси и Фльор приседнаха на края на леглото, когато учителката Ета Плейс се изкачи по стъпалата на малката фермерска къща, запали вътре лампата и разкопча две копчета от блузата. Стигна до спалнята, свали дрехата и я закачи в гардероба. Сетне се извърна и изпищя, когато видя изваяното лице на Сънданс Кид да се взира заплашително в нея от другия край на стаята.
— Продължавай, учителке – подкани я той.
Очите й се разшириха от ужас, а той бавно извади револвера и го насочи към нея.
— Всичко е наред. Не ми обръщай внимание. Продължавай.
Учителката нерешително развърза дългата долна фуста, която се свлече на пода и тя я прекрачи. Вдигна я и я притисна засрамено пред гърдите си, опитвайки се да скрие извезаната по краищата камизола от очите на бандита.
— Разпусни косата си – нареди той.
Тя пусна фустата и извади фуркетите.
— Тръсни глава.
Нито една жена със здрав разум не би посмяла да спори със Сънданс Кид под дулото на револвера, насочен към корема й, и учителката смирено се подчини. Беше само по камизола и Сънданс Кид нямаше какво повече да нарежда – просто вдигна револвера и запъна петлето.
Пръстите на Ета бавно се заеха с дългата редица копчета на камизолата. Накрая краищата на предницата се разтвориха. Ръцете на Сънданс Кид се придвижиха към кръста му. Разкопча колана с кобура, захвърли го и се приближи към нея. Плъзна ръце под разтворените краища на тънката дреха.
— Знаеш ли какво искам? – попита Ета.
— Какво?
— Поне веднъж да не закъсняваш!
Докато Ета обвиваше ръце около врата на Редфорд, Фльор въздъхна и стана, за да изключи телевизора.
— Трудно е да се повярва, че тази сцена е написана от мъж, нали?
Киси се взираше в тъмния екран.
— Уилям Голдман е голям сценарист, но се хващам на бас, за каквото кажеш, че жена му е написала тази сцена, докато той е бил под душа. Какво не бих дала…
— Ъхъ. Истинска женска сексуална фантазия, груба и необуздана.
— Цялата тази сексуална заплаха, идваща от любовник, който знаеш, че никога няма да те нарани. – Киси облиза устни.
Фльор докосна медальона на шията си.
— Колко жалко, че вече не се раждат такива мъже.
* * *
Джейк стоеше в коридора до открехнатата врата, заслушан в разговора на двете жени. Нямаше намерение да подслушва, но Фльор се държа много странно през цялата вечер, а и двете с приятелката й отсъстваха твърде дълго от гостната, затова той реши да провери какво става. Сега съжаляваше. Това беше точно от онези разговори, които един мъж никога не биваше да чува. Какво всъщност искаха жените? Постоянно дрънкаха за мъжката чувствителност и равноправие, но насаме, ето ги, две интелигентни жени направо прималяват до оргазъм, когато мъжът се държи като пещерен човек.