Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Още не съм готов да седна зад нея! – ревна той, прекоси стаята и взе сакото от фотьойла.
— Не разбирам какво толкова трудно има в това. – Фльор отиде до бюрото и разкъса пакета с хартията. – Всеки може да постави листа в пишещата машина. Ето виж колко е лесно.
Джейк пъхна ръце в ръкавите на сакото.
Тя се настани на стола зад бюрото и включи машината, която забръмча.
— Гледай внимателно. Действие първо, сцена първа. – Натрака думите върху клавиатурата. – С какво ще започнем, Джейк? Как изглежда сцената?
— Не бъди кучка.
— Не… бъди… кучка. – Фльор написа прилежно думите. – Типичен диалог на Коранда – груб, наситен с презрение и омраза към жените. Кое е следващото?
— Престани, Фльор!
— Престани… Фльор. Лош избор на име. Прекалено напомня за невероятната жена, която вече познаваш.
— Престани! – Той се стрелна през стаята. Ръката му се отпусна тежко върху нейната, затискайки силно клавишите. – За теб е една голяма шега, нали?
Птичаря Калибър бе изчезнал и тя съзря болката, прозираща през гнева му.
— Не, не е шега – промълви тя тихо, – а работа, която трябва да свършиш.
Джейк не помръдна. После вдигна ръка и погали косата й. Младата жена затвори очи. Той се отдръпна и се отправи към кухнята. Тя го чу да си налива кафе. Пръстите й трепереха, когато измъкна листа от машината. Джейк се приближи към нея с чаша в ръка. Фльор постави нов лист хартия.
— Какво правиш? – Гласът му прозвуча уморено и леко дрезгаво.
Тя пое пресекливо дъх.
— Днес ще пишеш. Няма да ти позволя повече да отлагаш. Това
— Сделката се отменя – изрече сломено. – Ще се изнеса от мансардата.
Тъгата му я размекна, но Фльор събра сили и се стегна.
— Не ми пука дали ще се изнесеш. Но ние сключихме договор и ще го спазваме.
— Само това ли те интересува? Незначителната ти агенция?
Гневът му бе престорен и тя нямаше да се улови на въдицата.
— Днес ще пишеш.
Той пристъпи зад нея, остави чашата с кафе и сложи ръце на раменете й.
— Не мисля така.
Повдигна косата й и притисна устни към чувствителното местенце зад ухото й. Топлият му дъх помилва кожата й, а нежното докосване на устните му съживи чувствата й. За миг тя си позволи да се отдаде на усещанията, които пробуждаше в нея. Само за миг…
Ръцете му се мушнаха под пуловера, сетне се плъзнаха по голата кожа до дантелените чашки на сутиена. Погали зърната на гърдите й през коприната. Докосването му бе толкова приятно. Тръпки на удоволствие пронизаха тялото й. Джейк разкопча закопчалка отпред и дръпна чашките настрани. Когато повдигна пуловера и разголи гърдите й, тръпките се превърнаха в горещи вълни, бушуващи във вените. Той притисна раменете й към облегалката на фотьойла, така че гърдите й щръкнаха нагоре, и започна да дразни с палци набъбналите зърна. Устните му захапаха крайчеца на ухото й, после се спуснаха надолу по шията. Джейк беше майстор на прелъстяването, преминаваше от една еротична зона към друга, като че ли следваше карта от наръчник по секс.
В този миг Фльор осъзна, че са я изпързаляли.
Избута ръцете му, прекратявайки умелото му пресметливо съблазняване, и смъкна пуловера.
— Ти си истински негодник! – изсъска и скочи от фотьойла. – Това беше най-лесният начин да ми затвориш устата, нали?
Той стоеше неподвижно и се взираше в някаква точка над главата й. Вратите се затръшнаха, щорите се спуснаха, капаците се залостиха здраво.
— Не ме насилвай.
Фльор беше бясна на себе си, задето толкова лесно бе паднала в капана му, бясна на него и безкрайно тъжна.
— Кръгът се затвори – рече тя уморено. – Толкова си играл Калибър, че той накрая те е превзел. Не разбра ли, че твоят герой изяжда и малкото останало от почтеността ти!
Джейк прекоси стаята и отвори вратата.
Фльор се вкопчи в ръба на бюрото.
— Снимането на онези отвратителни филми е по-лесно, отколкото да вършиш истинската си работа.
— Върви си.
— Господин Корав пич е напълнил гащите от страх. – Тя се свлече отново във фотьойла. Ръцете й трепереха толкова силно, че пръстите не я слушаха. – Действие първо, сцена първа, дяволите да те вземат…
— Ти си луда.
— Действие първо, сцена първа. Коя е първата реплика?
— Наистина напълно си откачила!
— Хайде, стига, трябва да знаеш за какво точно е тази пиеса.
— Не е пиеса! – Той изведнъж се озова до нея. Лицето му бе толкова изтерзано, че тя потръпна. Една от ръцете му се сви в юмрук. — Това е книга! Трябва да напиша книга. Книга за Виетнам.
Фльор пое дълбоко дъх.
— Книга за войната? Точно по вкуса на Птичаря Калибър.