Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Може би изпитваше малко ревност. Той беше един от най-касовите мъжкари на десетилетието, живееше над главата на Фльор Савагар, но изглежда, всичко, което искаше тя, бяха остроумните им словесни двубои. Зачуди се дали и на Редфорд не се налага да търпи подобни дивотии. Ако имаше справедливост на този свят, Редфорд ще седи сега пред телевизора някъде в Сънданс, Юта, и ще наблюдава как жена му се прехласва по една от дивашките любовни сцени на Птичаря Калибър. Мисълта го изпълни със задоволство, което обаче бързо избледня, докато се промъкваше надолу по коридора. Както и да го погледнеш, сега никак не беше лесно да си мъж.
* * *
На следващата сутрин Джейк излезе да бяга с Фльор, но докато тичаха към Сентръл Парк, двамата почти не си проговориха. Не й даваше мира мисълта, че трябва да намери някакъв начин поне да го накара да се опита да пише. Когато се върнаха в къщата, тя импулсивно предложи да споделят неделната закуска. Може би на пълен стомах щеше да е по-общителен, но той отклони поканата.
— Правилно – процеди младата жена студено. – Напоследък графикът ти е толкова натоварен заради цялото това време, което прекарваш над пишещата машина.
Джейк дръпна ципа на суитшърта.
— Ти нищо не знаеш.
— Дори опитваш ли се да пишеш?
— За твое сведение, вече съм изписал цял бележник.
Джейк твореше над пишеща машина и тя нито за секунда не
му повярва.
— Покажи ми.
Той се начумери и я подмина на път за тавана.
Тя взе душ навлече джинси и любимия си плетен пуловер. Напоследък беше толкова заета с колекцията на Мишел, капризите на Оливия и опитите да предвиди следващия ход на Алексей, че не се бе съсредоточила достатъчно върху проблема над главата си. Джейк Коранда бе сключил с нея сделка да започне отново да пише, а не правеше нищо да изпълни своята част.
В десет часа тя излезе в предния коридор и отключи вратата,
водеща към апартамента на тавана. Качи се по стълбата и почука на неговата врата, но никой не отговори и тя пъхна ключа в ключалката.
Просторната мансарда се осветяваше от голям тавански прозорец и два по-малки правоъгълни прозореца от двете страни. Фльор не бе стъпвала тук, откакто Джейк се бе нанесъл, и сега видя, че е донесъл два удобни фотьойла, легло, дълг диван и Г-образен работен плот, състоящ се от бюро и по-малка маса, върху която се мъдреше пишеща машина и неразпечатан пакет с хартия.
Той бе качил крака на бюрото и подхвърляше небрежно баскетболна топка от едната ръка в другата.
— Не си спомням да съм те канил – изръмжа гостоприемно. – Не обичам да ме прекъсват, когато работя.
— И през ум не ми минава да прекъсвам творческия ти процес. Престори се, че ме няма. – Тя отиде в малката кухня, мина зад извития плот и започна да отваря вратите на шкафовете, докато не откри кутия с кафе.
— Върви си, Фльор. Не те искам тук.
— Ще си тръгна веднага след края на деловата ни среща.
— Не съм в настроение за делови срещи. – Баскетболната топка подскачаше от лявата ръка в дясната и обратно.
Тя включи кафеварката, върна се в дневната и приседна на бюрото.
— Бедата е там, че ти си безполезен като камък на шията, а в момента последното, което ми е нужно, е някой да ме тегли към дъното. Всички в града смятат, че си подписал договор с мен, защото спим заедно. Само едно може да сложи край на този слух. Нова пиеса на Джейк Коранда.
— Скъсай нашия договор.
Тя изби топката от ръката му.
— Престани да хленчиш.
Добродушният и остроумен Джейк Коранда се изпари и Фльор се оказа лице в лице със страховития Калибър.
— Махай се от тук! Това не е твоя работа, дявол да те вземе!
Тя не помръдна.
— Крайно време е да си изясниш нещата. Първо твърдиш, че аз съм виновна за творческия ти блокаж, а сега ми заявяваш, че не е моя работа. Не може хем едното, хем другото.
Той пусна крака на пода.
— Вън! – Хвана грубо ръката й и я поведе към вратата.
Фльор изведнъж побесня. Не заради грубостта му, дори не защото заплашваше бъдещето на агенцията й, а защото прахосваше таланта си.
— Виж го ти, великия драматург! – Тя отскубна ръката си. – Онази пишеща машина е събрала поне един пръст прах.