Бляскаво момиче

— Не ми е нужна. Вече съм разгряла. – Стрелна го с поглед през рамо. – Смяташ ли, че можеш да издържиш на темпото ми, каубой?

— Още не съм срещнал жена, която да ме надбяга – отвърна той самонадеяно.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че напоследък доста си се омързеливил.

Той затича редом с нея.

— Едва ли може да се нарече мързел да играеш баскетбол три пъти седмично с градски тийнейджъри, които ме наричат „господин“.

Тя заобиколи една кална локва и се насочи на запад към Сентръл Парк.

— Изненадана съм, че можеш да се занимаваш с баскетбол в твоята напреднала възраст.

— Не мога. Коленете ме болят и повече не мога да скачам, затова обикновено ме вадят от игра още преди края на третата четвъртина. Те ме търпят само защото им купих екипите.

Докато заобикаляха един камион, блокирал тротоара, Фльор си спомни колко много харесваше умението на Джейк да се надсмива над себе си. След великолепното му тяло хуморът бе второто най-хубаво нещо у него. Тялото и откритата му мъжественост. И лицето му. Тя обичаше лицето му. Това, което не харесваше, бе манипулативното му поведение и двойствения му морал. Той я бе изкачил до върха на планината, а после я бе хвърлил безмилостно от там. Не биваше да предъвква миналото. Имаше да върши сериозна работа, а и достатъчно дълго го бе оставила на самотек.

— Откакто се нанесе, нито веднъж не съм чула тракането на пишеща машина над главата си.

— Не ме насилвай, става ли? – Лицето му тутакси доби затворено изражение.

Фльор се замисли за миг и реши да рискува.

— В събота вечер организирам купон. Искаш ли да дойдеш? – Вече се бе заела с подготовката на партито, което с Киси обсъждаха на откриването на агенцията, за да дадат възможност на Мишел и Саймън да се опознаят по-добре. Една приятна и весела компания можеше да помогне на Джейк да се отпусне. А и останалите щяха да го забавляват, така че нямаше да й се налага да се занимава с него.

— Извинявай, цветенце, но официалните вечери не са ми по вкуса.

— Това не е официална вечеря. Гостите сами готвят. Ще бъдат Мишел, Саймън Кейл и Киси. Поканих и Чарли Кинканун, но той ще отсъства от града.

— Наистина ли познаваш някого, който се казва Киси?

— Явно не си се запознал с нея на плажното парти на Чарли. Тя е най-добрата ми приятелка. Въпреки че… – Тя се поколеба. – Май е по-добре да не влизаш в тъмни стаи с нея.

— Интересен коментар за най-добрата ти приятелка. Ще имаш ли добрината да обясниш?

— Много скоро сам ще откриеш отговора. – Двамата профучаха покрай една жена, разхождаща двойка чихуахуа. – Размърдай се. Един от нас днес трябва да работи.

Известно време тичаха, без да разговарят. Накрая Джейк я погледна в лицето.

— Моят прес агент ми изпрати няколко изрезки от статии, които току-що прочетох. Оказва се, че двамата с теб сме били гореща двойка в нюйоркските клюкарски колонки в края на лятото.