Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Ами ако му помогне да започне отново да пише? Ако успее да пробие през творческия блокаж и Коранда напише нова пиеса? Тогава нямаше защо да се тревожи за слуховете, нито че парите й са на привършване. Това беше игра, която си заслужаваше риска. В същото време трябваше да внимава, за да не заплати твърде висока лична цена, ако отново се забърка с мъжа, който толкова дълбоко я бе наранил.
* * *
Слуховете тръгнаха два дни по-късно, но не за Джейк. В понеделник следобед Фльор тъкмо излизаше от офиса за срещата с нов талантлив певец, когото се надяваше да привлече за клиент, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се вицепрезидентът на една телевизионна компания, когото познаваше.
— Носи се един слух, за който мисля, че трябва да знаеш – рече той. – Някой усърдно напомня на хората за онези договори за реклама, които наруши, когато избяга от страната.
Фльор разтри очи и се опита да се престори, че новината не я бе разтревожила.
— Това са стари работи. Нямат ли за какво по-интересно да клюкарстват?
— Но е лош пиар за жена, която започва бизнес, основан върху доверието на клиента.
Не беше нужно да й го обяснява. Намекът бе ясен. Щом е нарушавала договори веднъж, неминуемо пак ще го направи. Сещаше се само за една причина тези истории да изплуват точно в този момент. Алексей бе направил следващия си ход.
Младият певец не се появи на срещата и не й бе трудно да отгатне защо. Влизаше в офиса, когато телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Оливия Крайтън.
— Чух някои ужасни истории за теб, Фльор. Сигурна съм, че никоя не е вярна, и ти знаеш колко те обичам, но след това, което се случи с бедната Дорис Дей и всичките й пари, сама разбираш, че човек трябва да бъде много внимателен. Не желая да се чувствам несигурна.
— Напълно те разбирам. – Фльор си помисли за шестте старинни кристални чаши „Бакара“ и касата с отлежало бяло бургундско, което Оливия й бе изпратила само преди седмица, за да отпразнуват сключването на договора за „Заливът на дракона“. Сега празненството бе приключило. Уговори на Оливия среща за обяд, за да се запознае с Дейвид Бенис. С кожените кръпки на лактите и ароматната си лула той излъчваше повече стабилност от всеки друг и Фльор се надяваше, че ще може да успокои Оливия. Ала докато вървеше към кабинета на Дейвид, я загриза вината, че отново използва някой друг да реши проблемите й.
* * *
Вечерта на същия ден тя откри Мишел на втория етаж на преустроена фабрика в Астория, където уморените шивачки работеха върху моделите от колекцията му. Оставаха му по-малко от седем седмици и той бе изтощен до крайност от напрежението да приготви всичко навреме. Фльор не искаше да увеличава тревогите му, но повече не можеше да отлага. Трябваше да му каже какво става. Алексей несъмнено вече бе разбрал колко важен бе за нея успехът на колекцията на Мишел и не й бе нужна кристална топка, за да се досети коя ще е мишената на следващия му удар.
Мишел оправи шала, който бе вързала около врата на бялата кашмирена права рокля. Трябваше да се вдигне на пръсти, тъй като тя бе с обувки с токчета, които бяха станали неотменна част от деловия й гардероб, откакто бе осъзнала, че ръстът й понякога беше в нейна полза. Разказа му за изчезналите покани и пожара. Мишел я изслуша мълчаливо. Когато свърши, тя стисна ръката му.
— От тази вечер ще наема двайсет и четири часова охрана на шивашкото ателие.
Мишел бе толкова измъчен, че приличаше на болен.
— Наистина ли мислиш, че ще посегне на моделите?
— Сигурна съм. Като унищожи моделите, преди да си ги показал, ще нанесе възможно най-голямата вреда.
Брат й огледа помещението.
— Ако отстраним тази заплаха, той ще измисли нещо друго.
— Зная. – Фльор потърка бузата си. – Да се надяваме, че ще се отегчи. Но няма кой знае какво повече да направим.
* * *
Няколко дни след партито Джейк се нанесе на тавана, но през първата седмица не прекара много време там. Вместо това предпочете да остане в къщата си във Вилидж и да присъства на репетициите на новата постановка на една от старите му пиеси. Късно една вечер Фльор се унасяше в сън, когато чу стъпките му. Два дни по-късно до слуха й достигна шума на течаща вода, но не и потракването на пишеща машина.