Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Чух се с Джейк – осведоми го Фльор. – Той е започнал отново да пише и за известно време се е покрил.
— Трябва да говоря с него. Има една работа, която не търпи отлагане. Кажи ми къде е.
Тя почука с химикалката върху бюрото.
— Мисля, че е в Мексико. Но не ми каза точно къде.
Дик изруга, после я бомбардира с дълъг списък от неща, които трябва да му каже, ако Джейк отново се обади. Фльор записа прилежно всичко и пъхна бележката в джоба си.
* * *
Октомври се смени с ноември, датата на представянето на колекцията на Мишел наближаваше, а слуховете за старите нарушени договори продължаваха. И като че ли това не стигаше, но измислените истории, които бе подшушнала на журналистите за връзката й с Джейк, продължаваха да уронват престижа й. Според слуховете Фльор Савагар не била нищо повече от провалила се моделка, която се опитва да върти бизнес по гръб. Нито един от клиентите, с които преговаряше, не подписа с нея. Всяка вечер заспиваше, но след няколко часа се събуждаше и оставаше дълго да лежи, заслушана в приглушеното тракане на пишещата машина. На сутринта използваше собствения си ключ, за да влезе в мансардата и да го провери. След известно време вече бе трудно да се каже кой от двамата беше по-изтощен.
Фльор прекара деня преди представянето на колекцията на Мишел в хотела, сновейки между техническите работници и дърводелците, които изграждаха модния подиум. Направо подлуди всички с постоянните си напомняния за пропуските и охраната при вратите. Дори Киси изгуби търпение, но всичко зависеше от колекцията на Мишел, а Алексей разполагаше с двайсет и четири часа да извърти мръсния си номер. Фльор се обади на Мишел във фабриката в Астория, за да се увери, че охраната е на поста си и всичко е наред.
— Всеки път, когато погледна, те са по местата си – увери я брат й.
Когато той затвори, Фльор осъзна, че е забравила да диша. Беше наела най-добрата охранителна компания в щата. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще си свършат добре работата.
* * *
Уили Бонадей се оригна и бръкна в джоба на униформата за ролката с хапчета против киселини. Понякога ги дъвчеше едно след друго, за да му помогнат да мине по-бързо дневната смяна. Работеше тук вече месец и тази вечер беше последната. Уили си мислеше, че да се охраняват някакви дрехи си е чиста безсмислица, но щом редовно му плащаха, той си гледаше съвестно работата.
В смяната им бяха четирима и това място бе по-охранявано от крепост. Постът на Уили беше точно зад входната врата на старата фабрика в Астория, а партньорът му Анди охраняваше отзад. Още двама млади мъже пазеха вратите на шивашкото ателие на втория етаж, където бяха заключени дрехите. На сутринта момчетата от дневната смяна щяха да придружат големите щендери с дрехи до камиона, който щеше да ги откара в хотела. До вечерта работата им тук ще е приключила.
Преди две години Уили охранява Реджи Джаксън*. Ето това беше работа по вкуса му. Когато двамата със зет му гледаха „Джайънтс“**, искаше да се хвали, че е охранявал Реджи Джаксън, а не някакви дрехи. Уили взе броя на „Дейли Нюз“. Докато обръщаше на спортната страница, очукан оранжев ван с надпис „Булдог Електроникс“ отстрани мина покрай главния вход, но Уили не го забеляза.
[* Американски бейзболен играч. – Б.пр.]
[** Професионален американски бейзболен отбор. – Б.пр.]
Мъжът зад волана на вана зави в малката пресечка на отсрещната страна на улицата, без да погледне към фабриката. Не беше нужно. През изминалата седмица минаваше оттук всяка вечер, всеки път с различни превозни средства и знаеше точно какво ще види. Знаеше за Уили, макар че не му бе известно името на мъжа, както и за охранителя при задния вход и заключената стая на втория етаж, също охранявана от един пазач. Разполагаше с точна информация за разписанието на дневната смяна, която щеше да застъпи след няколко часа, както и за това, че през нощта фабриката се осветява от интериорни лампи. Единствено лампите бяха важни за него.
Складът на отсрещната страна на улицата беше изоставен преди няколко години и ръждясалият катинар на задната врата не беше никакво препятствие пред челюстите на секача за болтове. Мъжът извади от вана куфара с инструментите. Беше доста тежък, но той бе привикнал и тежестта не го притесняваше. След като проникна безпроблемно в склада, включи джобния фенер и осветявайки пътя пред себе си, се отправи към предната част на сградата. Фенерът го дразнеше. Светлинният лъч се размиваше – нямаше ясни и точни очертания. Скапана светлина.