Бляскаво момиче

— Ти някога изглеждаш ли зле?

Фльор измери с намръщен поглед пакета.

— Трябва ли да повикам сапьорския отряд?

— Престани да остроумничиш и го отвори.

Тя разгърна хартията и извади съвсем нов екземпляр на „Радостта от готвенето“.

— Точно за това си мечтаех.

— Знаех, че ще ти хареса.

Той я последва в кухнята и тя остави готварската книга върху плота. Въпреки ограничените си средства, Фльор бе доволна от уютната атмосфера. Излъска до блясък старата дървена маса и я украси в средата с хризантеми, топнати в нащърбеното глинено гърне, което бе открила в едно магазинче за стоки втора употреба. В същия магазин й продадоха с отстъпка комплект кърпи за чай на светлокафяво и масленозелено каре, които да използва като подложки за чинии. Джейк се приближи зад нея и тя долови аромата му на чиста риза и паста за зъби. Трепна, когато ръцете му повдигнаха косата й и докоснаха тила й малко под яката на блузата.

— Боже, колко си нервна. – Нещо малко и хладно се плъзна между гърдите й. Младата жена сведе поглед и видя синьо-зелено фуниевидно цвете от емайл, окачено на фина златна верижка. Миниатюрни диаманти проблясваха върху изящните листенца като утринна роса. Когато се извърна към него, зърна мярналото се за секунда върху лицето му нежно и уязвимо изражение. Настоящето избледня и за миг двамата сякаш се пренесоха във времето, когато всичко помежду им беше толкова леко и непринудено.

— Красиво е – промълви тя. – Не беше нужно…

— Не е кой знае какво. Това е грамофонче и отваря цветовете си рано сутрин. Забелязал съм, че утрото не е най-предпочитаното ти време от деня. – Той се извърна, слагайки край на момента.

Цветето се изплъзна от пръстите й. Само за миг бе позволила да отслаби бдителността си. Повече нямаше да се повтори.

— Защо не долавям никакви апетитни ухания? – попита той. – Трябва ли да се тревожа, че ще остана гладен?

— Готвачът още не е дошъл – отвърна Фльор с възможно най-безгрижен тон.

Като по поръчка, входният звънец иззвъня и тя забърза да отвори.

— Донесох моите ножове – оповести Мишел. Тази вечер беше облечен в панталон в цвят каки и синя тениска с дълги ръкави, върху чиято предница по диагонал бе пришита тясна мъжка вратовръзка на райета. Запъти се към кухнята. – Открих това прекрасно грозде в онова малко дюкянче на Канал Стрийт. Ходи ли на рибния пазар за камбалата, която ти поръчах да купиш?

— Тъй вярно, сър.

Докато оставяше торбата с продуктите върху плота, на

Фльор не й убягна колко уморен изглежда брат й и се зарадва, че е устроила това малко парти за него. Мишел забеляза Джейк.

— Мишел, сигурно помниш Джейк Коранда. Разоръжих го, преди да влезе, така че можеш свободно да го обиждаш.

Джейк се усмихна и се ръкува с Мишел.

Саймън пристигна след пет минути. Оказа се, че бе запален фен на филмите за Калибър и бе гледал всички до един. В нетърпението си да говори с Джейк, почти не забеляза Мишел. Мишел бе готов да се залови с готвенето и междувременно изреждаше на Фльор дългия списък от всички възможни гафове, за които той бе абсолютно сигурен, че ще провалят колекцията му. От гледна точка на сватовничеството вечерта не започваше особено обещаващо.