Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Ти нищо не разбираш – каза той тихо.
— Тогава ми обясни.
— Ти не си била там. Няма да разбереш.
— Ти си един от добрите писатели в страната. Накарай ме да разбера.
Джейк се извърна с гръб към нея. В мансардата се възцари тишина. Тя чу в далечината вой на полицейска сирена, грохота на преминаващ камион долу по улицата.
— Беше невъзможно да ги разграничиш – проговори Джейк накрая. – Във всеки трябваше да виждаш враг.
Гласът му бе овладян, но идваше сякаш отдалеч. Извърна се и я погледна, като че ли искаше да се увери, че е разбрала. Тя кимна, при все че не разбираше. Ако това, което се бе случило във Виетнам, блокираше писането му, тогава защо обвиняваше нея?
— Влизаш в някакво оризище и виждаш две малки деца – четири или петгодишни. И в следващия миг някое от тях хвърля граната по теб. Мамка му. Що за война е това?
Фльор плъзна отново пръсти по клавишите и започна да пише, опитвайки се да напечата всичко. Надяваше се, че постъпва правилно, въпреки че никак не бе сигурна.
Той, изглежда, не чуваше тракането на пишещата машина.
— Селото беше крепостта на Виетконг. Партизаните избиха много от нашите. Някои от тях са били изтезавани, осакатявани. Те бяха наши другари… момчета, с които се сближаваш, които се превръщат в твое семейство. Трябваше да превземем селото и да го сравним със земята. Цивилните знаеха правилата. Ако не си виновен, не бягай! За нищо на света не бягай! Половината от ротата бяха пияни или надрусани – това бе единственият начин да понесеш ужаса, без да откачиш. – Джейк пое рязко дъх. – Извозиха ни по въздуха до писта близо до селото и веднага щом тя се освободи, започна въздушният обстрел. Когато всичко беше разчистено, влязохме в селото. Подбрахме ги и ги събрахме в центъра му. Те не бягаха – знаеха правилата – но въпреки това някои бяха застреляни. – Лицето му доби пепеляв оттенък. – Едно малко момиченце… беше облечено с изпокъсана ризка, която не покриваше корема му, щампована с малки жълти патета. И когато всичко свърши и селото гореше, някой включи радиото и намери станцията на американската армия във Виетнам. Отис Рединг пееше „Седя си на кея на залива“, а над корема на малкото момиченце летяха мухи…
За пръв път Джейк сякаш забеляза, че тя пише, и тикна пръст в машината.
— Записа ли онази част за музиката? Музиката е много важна. Всички, които са били във Виетнам, помнят музиката.
— Аз… аз не зная. Говориш много бързо.
— Дай на мен. – Той я избута, изтръгна листа от пишещата машина и сложи нов. Тръсна глава, сякаш да проясни мислите си, и започна да пише.
Фльор отиде до дивана, отпусна се изнемощяло и зачака. Той не откъсваше очи от страниците, които се изстрелваха една след друга като с магическа пръчка. В стаята беше студено, но по челото му бе избила пот, докато трескаво натискаше клавишите. Картината, която бе нарисувал Джейк, вече се бе запечатала в съзнанието й. Селото, хората, ризката с малките жълти патета. Нещо ужасно се бе случило през онзи ден.
Той не забеляза, когато Фльор тихо се измъкна от стаята.
* * *
Същата вечер Фльор излезе да хапне навън с Киси. Когато се върна, тракането на пишещата машина продължаваше. Тя му направи сандвич и отряза парче от бадемовата торта, останала от партито. Този път не си направи труда да чука, а отключи със своя ключ.
Джейк се беше привел над пишещата машина, лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки на умора. По бюрото се виждаха чаши кафе и навсякъде бяха пръснати листове. Той изръмжа, когато Фльор остави подноса и започна да събира чашите, за да ги измие. Изплакна кафеварката и я зареди с прясно кафе, готова за включване, когато пожелае.
Ужасът от сутрешния му разказ се бе трупал в нея през целия ден. Не спираше да мисли за „Затъмнение в неделя сутрин“ и масовото убийство, на което Мат е бил свидетел във Виетнам. Сега постоянно я измъчваше един въпрос. Дали Джейк, като своя герой, е бил безпомощен свидетел на масово убийство, или е бил деен участник?
Обви ръце около себе си и излезе от мансардата.
* * *
По-късно същата седмица Дик Спано й позвъни за пръв път.
— Трябва да открия Джейк.
— Той никога не ми се обажда – рече тя, което беше буквалната истина.
— Ако го направи, кажи му, че го търся.
— Едва ли ще ми се обади.
Вечерта Фльор се качи на тавана и каза на Джейк за обаждането. Очите му бяха кървясали, по лицето му бе набола брада и като че ли от дни не бе спал.
— Не желая да говоря с никого – заяви той. – Дръж ги далеч от мен, ще го направиш ли?
И Фльор наистина се постара. Успя за известно време да залъже финансовия му мениджър, адвоката му и всичките им секретарки, но някой толкова известен като Джейк не можеше просто да изчезне и след като минаха пет дни и обажданията станаха все по-настойчиви и разтревожени, тя разбра, че трябва да предприеме нещо. Обади се на Дик Спано.