Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Но той беше напълно облечен – посочи Робин.
– От това, което чух за него, бил е от онзи тип хора, дето няма да се оставят и мъртви да ги видят по пижама – сухо изрече Оливър.
– Значи от управлението клонят към самоубийство? – поинтересува се Страйк.
– Неофициално мога да заявя, че вероятно ще оставят заключението открито. Налице са несъответствия, които имат нужда от обяснение. Разбира се, знаете за отворената врата. Повредена е. Не се затваря, ако не я блъснеш силно, но понякога отново се отваря, ако бъде затръшната прекалено силно. Така че фактът, че е била отворена, може да се отдаде на случайност. Чизъл може да не е осъзнал, че я е оставил открехната, но със същата сила един убиец може да не е бил наясно за номера със затварянето й.
– Случайно да знаеш колко ключа е имало за външната врата? – попита Страйк.
– Не – отвърна Оливър. – Разбирате, че с Ванеса трябваше да се престорим на небрежно любопитни, когато задавахме всички тези въпроси.
– Той е мъртъв чиновник от правителството – отбеляза Страйк. – Не се е налагало да звучите чак толкова небрежно.
– Аз знам едно – каза Оливър. – Имал е много причини да се самоубие.
– Какви например? – попита Страйк със застинала над листа химикалка.
– Жена му е щяла да го напусне...
– Предположение – подхвърли Страйк, докато пишеше.
– Изгубили са бебе, синът му е умрял в Ирак, семейството твърди, че се държал странно, много пиел и прочие, а и е имал сериозни парични проблеми.
– Така ли? – попита Страйк. – Какви точно?
– Изгубил е почти всичко по време на кризата през 2008 година – уточни Оливър. – А после и... онова, което вие двамата сте разследвали.
– Знаеш ли къде са били изнудвачите по времето на...
Оливър направи бързо инстинктивно движение, при което едва не разля кафето си. Наведе се към Страйк и просъска:
– По този въпрос съществува пълна възбрана, ако не сте чули.
– Да, чухме – кимна Страйк.
– Е, по една случайност аз си държа на службата.
– Добре – отвърна Страйк невъзмутимо, но понижи глас. – Ще перефразирам въпроса си. Проверили ли са движенията на Герайнт Уин и Джими...?
– Да – потвърди отсечено Оливър. – И двамата имат алибита.
– Какви по-точно?
– Първият е бил в Бърмъндси с...
– Да не би с Дела? – изтърси Робин, преди да успее да се спре. Мисълта сляпата жена да осигурява алиби на Герайнт й се стори някак неприлична. Беше си създала впечатление, независимо дали наивно, или не, че Дела стои настрани от криминалните действия на съпруга си.
– Не – натъртено отговори Оливър. – И трябва ли да използваме имена?
– С кого е бил тогава? – попита Страйк.
– Със служител. Твърди, че са били заедно и човекът го е потвърдил.
– Имало ли е други свидетели?
– Не знам – отвърна Оливър. – Предполагам, че да. Алибито ги удовлетворява.
– Ами Джи... другият човек?
– Бил е в Ист Хам с приятелката си.
– Нима? – подхвърли Страйк, като продължаваше да води записки. – Видях да го отвеждат в полицейски ван вечерта преди смъртта на Чизъл.
– Пуснали са го с предупреждение. Но – додаде тихо Оливър – изнудвачите обикновено не убиват жертвите си, нали?
– Не и ако получават пари от тях – потвърди Страйк, като още пишеше. – Но Найт не е получил.
Оливър погледна часовника си.
– Още две неща – изрече Страйк с равен тон, като лакътят му все още затискаше плика със сведенията за Иън Наш. – Ванеса знае ли нещо за телефонен разговор, който Чизъл е провел със сина си сутринта, преди да умре?
– Да, спомена нещо за това – каза Оливър и запрелиства бележника си, за да открие информацията. – Да, направил е две обаждания след 6 сутринта. Първо до жена си и после до сина си.
Страйк и Робин се спогледаха.
– Знаехме за обаждането до Рафаел. Значи е звънял и на съпругата си?
– Да, първо на нея.
Оливър като че правилно разчете реакцията им, защото добави:
– От съпругата са свалени всички подозрения. Тя е първата, която са разследвали, след като са се уверили, че не е налице политически мотив. Съсед я е видял да влиза в къщата на Ебъри Стрийт предишната вечер и да излиза малко след това с пътна чанта два часа преди връщането на съпруга й. Таксиметров шофьор я качил малко по-надолу на улицата и я откарал до Падингтън. Има я заснета на камера как пътува във влака до там, където живее... Оксфордшър ли беше? Очевидно при пристигането й в къщата е имало някой, който може да потвърди, че е пристигнала там преди полунощ и не е заминавала повече, докато не са пристигнали от полицията, за да я уведомят за смъртта на съпруга й. Има много свидетели на цялото й придвижване.