Смъртоносно бяло

– Сериозно ли?

– Да. Било пратено до Чизъл Хаус преди няколко дни, не до лондонското й жилище, така че го отворила чак като отишла в Улстоун. Накарах я да го сканира и да ми го пусне в имейл. Искаш ли да го чуеш?

– Давай – отвърна Робин.

– „Прескъпа моя Изабела...“

– Пфу – потръпна Робин отвратена.

– „Както, надявам се, ще разбереш – продължи да чете Страйк, – с Дела преценихме, че ще е неуместно да се свържем с теб непосредствено след първия шок от смъртта на баща ти. Правим го сега в духа на приятелство и състрадание.“

– След като му се налага да го изтъква...

– „Аз и Дела може да си имахме нашите политически и лични различия с Джаспър, но никога не забравихме, че той е човек със семейство и си даваме сметка колко тежка е личната ви загуба. Ти управляваше канцеларията му изискано и компетентно и малкият ни коридор ще осиротее с отсъствието ти.“

– Той вечно прекъсваше Изи на средата на думата – вметна Робин.

– Точно същото ми каза и Изи снощи по телефона – отвърна Страйк. – Слушай сега, и ти си спомената. „Не мога да повярвам, че си имала нещо общо с безспорно незаконната дейност на младата жена, назовала се Вениша. Смятаме за справедливо да те информираме, че в момента проучваме възможността тя да се е добрала до поверителни данни при многото случаи, когато е влизала в офиса ни без разрешение.“

– Никога нищо не съм поглеждала освен контакта в стената – заяви Робин. – И не съм влизала в офиса им при много случаи. Общо са три. Това по-скоро се брои за малко.

– „Както знаеш, и нашето семейство преживя трагедията на самоубийство. Наясно сме, че е труден и болезнен момент за вас. Както изглежда, писано е на семействата ни да се натъкват едно на друго в най-мрачните си часове. Изпращаме ти най-добрите си благопожелания, мислите ни са с теб“ и прочие, и прочие.

Страйк затвори писмото на телефона си.

– Това не е съболезнователно писмо – заключи Робин.

– Не, заплаха е. Ако семейство Чизъл изтърват нещо, което ти си узнала за Герайнт или фондацията, ще ги погне с все сила, като използва теб.

Тя се включи в магистралата.

– Кога каза, че било изпратено това писмо?

– Преди пет... не, шест дни – отговори Страйк, като провери.

– Не звучи, като да е знаел по това време, че бракът му приключва, нали? А и тая тъпотия „коридорът ни ще осиротее с отсъствието ти“. След като се е разделил с Дела, със сигурност е изгубил работата си, не е ли така?

– Би било логично – съгласи се Страйк. – Би ли определила Аамир Малик като красив?

– Какво? – изненада се Робин. – О... „младият помощник“? Ами, с прилична външност е, но чак за модел не става.

– Той трябва да е. На колко млади мъже още би могла да държи ръцете и да ги нарича „любими“?

– Не мога да си го представя като неин любовник – каза Робин.