Смъртоносно бяло

– Ще вземем ленд роувъра – заяви тя. – По-добър е за провинциалните пътища от твоето беемве.

– Ще ти се наложи отклонителна тактика, ако онзи папарак още те наблюдава – напомни Страйк.

– Мисля, че с кола ще му се измъкна по-лесно, отколкото пеша.

– Май че да – съгласи се Страйк.

Робин притежаваше професионално шофьорско свидетелство. Макар никога да не й го бе казвал, тя бе единственият човек, на когото той се оставяше да го вози на драго сърце.

– В колко часа трябва да сме в Чизъл Хаус?

– В единайсет – отговори Страйк. – Но възнамерявам да прекараме в околността целия ден. Искам да погледна старата къща на семейство Найт, докато сме там. – Той се поколеба. – Не си спомням дали ти казах... Задържах Баркли под прикритие при Джими и Флик.

Беше се приготвил тя да се подразни, че не го е обсъдил с нея, за недоволство, задето Баркли работи, а тя не, или за напълно основателния въпрос на какво си играе при това финансово състояние на агенцията, но Робин просто подхвърли по-скоро развеселена, отколкото ядосана:

– Много добре знаеш, че не си ми казал. Защо го задържа там?

– Защото имам някакво шесто чувство, че се върти някаква загадка около братята Найт.

– Винаги си ме учил да имам резерви към шестото чувство.

– Ама никога не съм твърдял, че не съм лицемер. И се приготви за още нещо – добави Страйк, като станаха от масата. – Рафаел ти е много сърдит.

– И защо така?

– Изи твърди, че си паднал по теб. Бил ядосан, че си се оказала детектив под прикритие.

– О – промълви Робин. – Лека руменина плъзна по лицето й. – Е, сигурна съм, че скоро ще му мине. Той е точно такъв тип.