Смъртоносно бяло

В шест часа в сряда сутринта Робин, която отново беше спала в свободната спалня, стана, облече джинси, тениска и суитшърт и си обу маратонки. В раницата й беше черната перука, купена онлайн и доставена предишната сутрин под носа на дебнещия журналист. Тя слезе предпазливо долу, за да не събуди Матю, с когото не бе обсъдила плана си. Напълно ясно й беше, че той няма да го одобри.

Между тях се бе възцарил крехък мир, макар вечерята в събота с Том и Сара да бе ужасно преживяване. Започнала бе злополучно, защото журналистът наистина ги бе последвал по улицата. Успяха да се отърват от него до голяма степен благодарение на уменията за контранаблюдение, усвоени от Робин. Незабелязани се измъкнаха от претъпкания вагон на метрото точно преди вратите да се затворят, което нервира Матю, защото го прие за срамотна детинщина. Но дори Матю не би могъл да хвърли върху Робин вината за остатъка от вечерта.

Започналото като лековат анализ на поражението им в мача по крикет прерасна внезапно в грозно и агресивно поведение. Том неочаквано се нахвърли пиянски срещу Матю, като му заяви, че изобщо не е толкова добър, за колкото се смята, че арогантността му е заразила останалите от отбора, че изобщо не е харесван в службата, че нервира много хора там. Стъписан от подобна атака, Матю направи опит да попита къде точно е сбъркал в службата, но Том, толкова пиян, та Робин го заподозря, че е започнал с виното дълго преди пристигането им, прие недоумението на Матю като провокация.

– Въобще не ми се прави на невинен! – кресна. – Няма да търпя повече да ми се подиграваш и да ме уязвяваш!

– Това ли направих? – попита потресеният Матю Робин, докато вървяха в тъмнината към метрото.

– Не – отвърна Робин искрено. – Изобщо нищо гадно не му каза.

Наум добави „тази вечер“. Беше облекчение да заведе у дома един обиден и объркан Матю вместо човека, с когото обичайно съжителстваше. Съчувствието и подкрепата й спечелиха няколкодневно примирие у дома. Робин не се канеше да го подлага на изпитание, като сподели с Матю какво се канеше да направи тази сутрин, за да се измъкне от все така дебнещия репортер.

Излезе безшумно през френските прозорци в дворчето зад къщата и използва един от градинските столове, за да се покатери на зида, разделящ тяхната градина от тази на съседната къща, където завесите бяха още спуснати, за щастие. С глухо тупване се приземи върху моравата на съседите.

Следващата част от маршрута й за бягство беше малко по-сложна. Първо трябваше да затътри тежката орнаментирана пейка до оградата, балансира върху облегалката й, прехвърли се през импрегнираната с креозот дървена плоскост и скочи в цветната леха от другата страна, където се препъна и падна. Отново се надигна и хукна през поредната морава към отсрещната ограда, където имаше портичка към паркинга за коли.