Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Въпреки искреното му желание да съкрати телефонния разговор – Лорелай бе сготвила и изглеждаше особено прелестна в сапфиреносиня рокля, напомняща нощница, – Изи се оказа лепка и половина. На Страйк му отне три четвърти час да се откачи от клиентката си, която се смееше високо и продължително и на най-леките му шеги, та нямаше как Лорелай да не разбере, че на отрещния край на линията е жена. Едва се бе отървал от Изи и бе започнал да й обяснява, че става дума за съсипана от скръб клиентка, когато се обади Баркли да докладва за Джими Найт. Самият факт, че Страйк бе приел второто обаждане, макар то да бе по-кратко, в очите на Лорелай го правеше оскърбител.
С Лорелай се срещаха за пръв път, след като тя бе оттеглила обяснението си в любов. Обиденото й поведение по време на вечерята подкрепи мрачното убеждение на Страйк, че тя никак не желаеше връзката им да продължи без ангажименти и се бе вкопчила в мисълта, че ако престане да му оказва натиск, той сам ще осъзнае колко е влюбен в нея. Ала говоренето му по телефона близо час, докато вечерята бавно се изсушаваше във фурната, бе попарило надеждите й за съвършената среща и за ново начало на отношенията им.
Ако Лорелай бе приела искреното му извинение, у него можеше и да се появи желание за секс. Само че някъде към два и половина през нощта, когато тя най-сетне избухна в плач със смесени чувства на самоосъждане и непогрешимост, той вече беше твърде уморен, та да приеме физически увертюри, за които се боеше, че в нейното съзнание ще имат важност, каквато той не желаеше да им придава.
„Това трябва да приключи“, каза си, когато се надигна неотпочинал и с подпухнали очи в шест часа сутринта и се стараеше да е възможно най-тих, та дано тя не се събудеше, преди да е напуснал апартамента й. Отказа се от закуска, защото Лорелай бе подменила вратата към кухнята с ретро завеса от мъниста, които тракаха шумно, и вече бе изкачил стълбите до нивото на улицата, когато Лорелай се показа от тъмната спалня сънена и съблазнителна в късото си кимоно.
– Нима не се канеше дори да се сбогуваш?
Само да не вземеш да ми ревнеш сега.
– Изглеждаше дълбоко заспала. Трябва да вървя. Робин ще ме вземе с колата в...
– А – промълви Лорелай. – Не бива да караш Робин да те чака.
– Ще ти се обадя – каза Страйк.
Стори му се, че дочу хлипане, като стигна до външната врата, но се постара да я отвори достатъчно шумно, та да има достоверно оправдание, че не е чул.
След като беше тръгнал достатъчно рано, Страйк се отби в близък „Макдоналдс“ за макмъфин с яйце и голямо кафе, които консумира на неизбърсана маса, заобиколен от други ранобудници в събота. Младеж с цирей на врата беше разгърнал „Индипендънт“ точно пред Страйк и над рамото му той прочете думите „Министърът на спорта се разделя с брачния си партньор“, преди онзи да обърне на друга страница.
Страйк извади телефона си и потърси в Гугъл „бракът на Уин“. Новинарските истории цъфнаха мигом: „Министърът на спорта се разделя със съпруга си. Запазват добри отношения“, „Дела Уин слага край на брака си“, „Незрящият министър на параолимпийските игри на прага на развод“.
Информацията в основните вестници бе кратка и се опираше на факти, като тук-там се споменаваха подробности от впечатляващата кариера на Дела в политиката и извън нея. Адвокатите на медиите, естествено, щяха да са особено предпазливи по темата Уин точно сега, докато още беше в сила общата възбрана. Страйк довърши закуската си на две хапки, тикна в устата си незапалена цигара и с накуцване излезе от заведението. На тротоара запали и после извика на екрана на телефона си уебсайта на известен доста циничен политически блогър.
Краткият абзац бе написан само няколко часа по-рано.
Коя е противната двойка от Уестминстър, дето храни нездрав интерес към младички служители и дето най-после се разделя? Той ще изгуби достъп до дашни кариеристки, по които търчи открай време, но пък тя вече си е намерила красив млад „помощник“, дето ще й съдейства да преодолее болката от раздялата.
След по-малко от четиресет минути Страйк излезе от метростанцията „Барънс Корт“ и се облегна на колоната пред входа. Нямаше никой друг край него под надписа в стил ар нуво и той отново извади телефона си, за да продължи да чете за раздялата на съпрузите Уин. Бяха женени повече от трийсет години. Единствената друга позната му двойка, която бе имала толкова дълъг брак, бяха леля му и чичо му от Корнуол, играли ролята на сурогатни родители за Страйк и сестра му в честите интервали, когато майка им не искаше или не можеше да се грижи за тях.