Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Ще се наложи да изоставят идеята, че Черкасов е ходил във вилното градче, тя е на границата на здравия смисъл. Но кой тогава? Михаил Ефимович се кълне, че външен човек не влиза в дома му. Във всеки случай след смъртта на Олег Бутенко. И твърди, че Олег никога не му е разказвал за посещение на когото и да било в отсъствието на Черкасов.
А освен това бележникът на Валерий Лискин… Ако маниакът е Черкасов, тогава ясно как бележникът е попаднал в дома му, не е съвсем ясно наистина защо го държи, но това вече е друг въпрос. А пък ако казва истината, ако няма никакво отношение към бележника, тогава кой го е донесъл в дома му? И главното, с каква цел?
Напълно идиотска ситуация. Има човек, хомосексуалист, изпитващ непреодолима склонност към стройните мургави чернокоси момчета, признал връзката си с Олег Бутенко, макар отричащ вината си за смъртта му, но такъв човек съществува. И по всичко излиза, че той няма никакво отношение към останалите загинали юноши. А от друга страна, намират се улики, които те карат да се съмняваш в това. И самият Черкасов няма приемливи обяснения по повод уликите. Какво му пречи например да заяви, че в дома му са идвали множество случайни хора, които спокойно са могли да донесат и скрият бележника? И сега не знае къде да търсят тези хора. За калта, намерена под килима, още никой не му е казал, но тя може да е от всеки, ако се придържат към линията, че в жилището са пребивавали мнозина. Но не, той твърдо държи, че е много избирателен при запознанства, а в дома си не води никакви външни хора, при секспартньорите си ходи сам. Нещо повече, прецизните беседи със съседите на Черкасов от блока косвено потвърждават това. Ето например запис от разговор с обитателя на съседния апартамент:
„… Да, знаех, че при Миша живее някакъв негов приятел, макар Миша да не ни е запознавал. Изобщо той няма грешка, не се спира, има златни ръце, всичко може да поправи, да стегне, да ремонтира. Но не е гостоприемен.
— Искате да кажете, че е неприветлив?
— Не, какво говорите, точно обратното. Миша е много вежлив, винаги се усмихва. Дори да отидеш при него късно вечер със счупен сешоар, никога няма да изкаже неудоволствие, нищо няма да каже. Остави го, казва, утре ще го видя и ще ти го донеса, като го направя. И наистина, гледаш — на сутринта сам ти го носи и всичко работи като ново. Искам да кажа, че никога не кани у тях. Толкова години живее в нашия блок, а сигурно няма нито едно семейство, което да не се е обръщало за помощ към него, че и от съседните кооперации го търсят, а никой не е стъпвал по-навътре от антрето. Отначало мислехме, че крие нещо. Може да има скъпи предмети, апаратура или антиквариат и не иска хората да знаят, пази се от крадци. После разбрахме, че просто е болезнен чистник, страхува се да не му окаляме. Щом в антрето подът винаги блести с език да го оближеш, мога да си представя какво е в стаята. Направо операционна, няма начин…“
Тогава остава да се предположи, че човекът, скрил у Черкасов бележника, е идвал, когато в апартамента е бил Олег Бутенко и Олег по някакви причини не е казал за това на Михаил. Или посетителят е идвал вече след смъртта на Бутенко и е отворил вратата със собствени ключове. Понеже апартаментът не е бил отварян с взлом, това вече провериха.