![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Някой бе информирал Мингсли много добре за нея.
Когато най-накрая отговори на писмото му, ответът ѝ беше сдържан. Не вмъкна никакъв поздрав, който да го споменава по име, нито се подписа със собственото си име. Равният лист хартия лаконично отбелязваше, че смята предложението за интересно и примамливо. Бе намекнала, че измежду „настоящите ѝ съюзници“ ще се намерят и други благоразположени към подобни преговори. Дали би желал да избере време и място за срещата?
Докато съставяше писмото, си бе наложила да мисли хладнокръвно. В този тип политика нямаше никаква истина и почти липсваше морал. Имаше само позьорство. Старият сатрап я бе научил на това. Сега тя се опитваше да приложи ясните му възгледи към тази ситуация. Мингсли беше замесен в заговора за отвличането на сатрапа. Твърде обстойните му познания го издаваха. Но нещата се бяха обърнали срещу него и сега той желаеше да смени позицията си. Ако можеше, щеше да му помогне. Това само щеше да ѝ е от полза, особено предвид че тя се опитваше да стори същото. Щеше да използва съдействието му като средство да си осигури правдоподобност пред Роника Вестрит и другите членове на Съвета, които мислеха като нея. Искаше ѝ се старицата все още да бе в къщата. Не че съжаляваше за предупреждението, което ѝ бе отправила и което ѝ бе позволило да избяга: като осуети плана на Род, най-накрая успя да събере малкото необходим ѝ кураж, за да вземе живота си отново в ръце. Щом настъпеше подходящият момент, можеше да уведоми Роника кой ѝ е помогнал. Серила се усмихна унило. Ако избереше, можеше да е като Мингсли — да пренареди всичко, което бе направила, за да се постави в по-добра светлина.
Точно сега Търговката щеше да ѝ е от полза. Оплетените нишки на обвинения и подозрения бяха трудни за проследяване. Толкова много се основаваше на това какво знае или подозира Мингсли. Роника бе имала дарба в разплитането на подобни неща.
И дарба да я накара да мисли. Думите ѝ продължаваха да се връщат при съветничката. Миналото ѝ можеше да я изгражда като характер, без да я държи в плен. Имаше време, в което възприемаше тези думи само по отношение на изнасилването си. Сега се облегна назад в стола си и отвори съзнанието си за по-широко тълкувание. Съветничка на сатрапа. Трябваше ли това да определя бъдещето ѝ? Или можеше да го остави настрана и да стане жена от Бингтаун, живееща самостоятелно?
— Не искам да те пришпорвам — извини се Граг, докато влизаше в стаята на Рейн с куп дрехи. Затвори вратата зад себе си с ритник. — Другите обаче са се събрали и ни чакат. Някои от тях са тук от рано сутринта. Колкото повече чакат, толкова по-нетърпеливи започват да стават. Донесох сухи дрехи. Някои от тях трябва да са ти по мярка. Твоите дрехи ми пасваха достатъчно добре, когато бях Дъждовник на бала. — Вероятно бе забелязал трепването на Рейн, защото незабавно добави: — Съжалявам. Така и нямах възможност да ти го кажа. Съжалявам за случилото се с каретата и съжалявам, че Малта беше ранена.
— Да. Е. Предполагам, че това вече е без значение за нея. — Рейн чу колко грубо прозвучаха думите му. — Съжалявам. Не мога… Не мога да говоря за това. — Опита се да се занимае с дрехите. Взе една риза с дълъг ръкав. Нямаше ръкавици; щеше да се наложи да използва мокрите. И мокрия воал също. Нямаше значение, нищо нямаше значение.
— Боя се, че ще трябва да говориш за това. — В гласа на Граг имаше искрено съжаление. — Връзките ти с Малта ти навлякоха всичко това на главата. Слухът, който се носи из града, е или че тя е отвлякла сатрапа от мястото, на което са го държали Дъждовните Търговци, или че е подпомогнала бягството му. Род Каерн разправя наляво и надясно, че вероятно го е предала на калсидците, предвид че тя самата е калсидка и…
— Млъкни! — Рейн пое дълбоко дъх. — Извини ме за момент — каза пресипнало. Въпреки воала, се извърна с гръб към Граг. Приведе глава и стисна юмруци в желание да задържи сълзите и гърлото му да не се стяга и да го задавя.
— Съжалявам — извини се отново Граг.
Рейн въздъхна.
— Не. Аз трябва да се извиня. Ти не знаеш, няма откъде да знаеш всичко, което преживях. Изненадан съм, че изобщо си чул нещо. Слушай. Малта е мъртва, сатрапът е мъртъв. — В него се надигна странен пристъп на смях. — Аз трябва да съм мъртъв. Чувствам се сякаш съм умрял. Но… не. Слушай. Малта влезе в затрупания град заради мен. Там имаше дракон. Драконът… се намираше в състояние между два живота. В ковчег или в нещо прилично на пашкул… Не знам как да го нарека. Драконът ме измъчваше, нахлуваше в сънищата ми, объркваше мислите ми. Малта знаеше. Искаше да го накара да спре.