Крахът на титаните [bg]

Останалите се разсмяха. Роберт вдигна чаша.

— Да пием за жената, която предизвика тези промени — булката!

Отпиха и след това за изненада на Мод, заговори Етел.

— На мен се пада да предложа наздравица за жениха — подхвана тя, все едно беше държала речи цял живот. Откъде се вземаше подобна увереност у едно слугинче от Уелс? Тогава Мод си спомни, че бащата на Етел е проповедник и политически деец, така че тя имаше пример, който да следва.

— Лейди Мод е различна от всяка друга жена от нейната класа, която съм срещала. Когато почнах работа като прислужница в Тай Гуин, тя беше единственият член на семейството, който изобщо ме забелязваше. Тук, в Лондон, когато младите неомъжени жени раждат деца, достопочтените дами мърморят за моралния упадък. А Мод предлага истинска практическа помощ. В лондонския Ийст Енд я имат за светица. Тя обаче си има недостатъци, при това сериозни.

„Сега пък какво има“, зачуди се Мод.

— Тя е прекалено сериозна, та да привлече обикновен мъж. Всички най-желани мъже в Лондон са привлечени от удивителната й красота и ведрия й характер, само за да бъдат подплашени от ума й и суровия й политически реализъм. Преди известно време си дадох сметка, че може да я спечели само някой необикновен мъж. Той трябваше да е умен, но с широки разбирания; строго морален, но не и тесногръд; силен, но не и прекалено властен. — Етел се усмихна — Мислех, че това е невъзможно. И тогава, през януари, той дойде по хълма от Абъроуен с взето на гарата такси, влезе в Тай Гуин и очакването свърши. — Тя вдигна чаша. — За младоженеца!

Отпиха отново и Етел хвана Роберт под ръка.

— Сега можеш да ме заведеш на вечеря в Риц, Роберт.

Валтер изглеждаше изненадан.

— Предположих, че всички ще вечеряме заедно тук.

Етел вдигна вежди.

— Не бъди глупав, човече — и повлече Роберт към вратата.

— Лека нощ — пожела им той, макар че беше само шест привечер. Двамата излязоха и затвориха вратата.

Мод се засмя.

— Тази икономка е изключително умна — каза Валтер.

— Тя ме разбира — отговори Мод и отиде да заключи. — Сега, спалнята.

— Би ли предпочела да се съблечеш насаме? — попита я Валтер с леко притеснение.

— Всъщност не. А ти би ли искал да гледаш?

Той преглътна с усилие и когато заговори, гласът му звучеше сипкаво:

— Да, моля.

Задържа вратата на спалнята, докато жена му влезе.

Мод се попритесни, въпреки дързостта си само преди миг. Седна на ръба на леглото и си събу обувките. Никой не я беше виждал гола от осемгодишната й възраст насам. Не знаеше дали тялото й е красиво, понеже не беше виждала други. Не приличаше на голите жени в музеите — в сравнение с тях гърдите й бяха малки, а ханшът — широк. А между краката й имаше окосмение, каквото нямаше на картините. Дали Валтер нямаше да помисли тялото й за грозно?