Крахът на титаните [bg]

— Идеята беше моя — отговори Етел. — И Валтер одобри, когато му обясних значението.

Етел се изчерви.

Мод разбра, че Етел е знаела за тяхната страст, понеже ги е видяла как се целуват.

— Съвършени са — отговори тя.

Етел беше облечена във видимо нова бледорозова рокля, а шапката й беше украсена с още рози. Сигурно Валтер беше купил тоалета. Колко бе предвидлив.

Минаха по „Парк лейн“ и се насочиха към Челси. „Ще се омъжа“, мислеше Мод. Досега винаги си беше представяла своята сватба като сватбите на всички приятели — досадни церемонии, които траят цял ден. Така беше по-добре. Нямаше планове, нямаме списък на гостите, нямаше банкети. Нямаше да има и химни, речи и пияни роднини, които да се мъчат да я целунат. Само булката, младоженецът и двама души, които те харесваха и на които се доверяваха.

Мод изхвърли от ума си всички мисли за бъдещето. Европа беше във война и всичко бе възможно. Тя просто щеше да се наслади на този ден — и на нощта.

Тръгнаха по „Кингс роут“ и внезапен пристъп на нервност обзе Мод, та се наложи да стисне ръката на Етел за кураж. Привидя й се кошмарния образ на Фиц, който ги следва в своя Кадилак и вика „Спрете тази жена!“ Хвърли поглед назад. Разбира се, нямаше и помен нито от Фиц, нито от колата му.

Спряха пред класическата фасада на общината в Челси. Роберт хвана Мод под ръка и я поведе нагоре по стълбите към входа, а Валтер ги последва с Етел. Някакъв минувач спря да ги погледа — всички харесваха сватбите.

Интериорът на сградата беше по викториански пищен — разноцветни плочи на пода и гипсови орнаменти по стените. Изглеждаше най-подходящото място, където човек можеше да се ожени.

Наложи се да изчакат, защото сватбата в три и половина още не беше приключила. Четиримата застанаха в кръг и не можеха да измислят за какво да говорят. Мод вдъхваше аромата на розите и той я опияни, като че бе изпила набързо чаша шампанско.

Подир няколко минути участниците в по-ранната церемония излязоха — булката беше във всекидневна рокля, а младоженецът в униформата на сержант. Може би и те бяха решили да действат бързо заради войната.

Мод и останалите влязоха. Служителят, облечен в редингот и със сребриста вратовръзка, стоеше зад проста маса. В бутониерата му имаше карамфил, което според Мод беше добър вкус. До него стоеше още един чиновник в лек костюм. Валтер и Мод се представиха като господин фон Улрих и госпожица Мод Фицхърбърт. Младоженката вдигна воала си.

Служителят на общината попита:

— Госпожице Фицхърбърт, можете ли да представите доказателство за Вашата самоличност?

Тя не знаеше какво иска да каже мъжът.