![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Много лесно му беше на Шерканер Ъндърхил да каже това — той не беше принуден да изнамира начини науката да се превърне в действително работеща система.
Продължиха да се изкачват по спираловидната стълба. Най-накрая стигнаха преддверие, откъдето се излизаше на върха на възвишението. Около Принстън имаше и по-високи хълмове, но гледката от този беше наистина забележителна. Дори ситният и студен дъжд не можеше да отнеме от нейното очарование. Юнърбай зърна как някаква тримоторна машина каца на летището. Новите писти, построени през последната фаза, преливаха в цветовете на мокър гранит и току-що излят асфалт. Юнърбай познаваше компанията, която ги направи. Хората в нея вярваха, че ще бъде открита енергия, която да поддържа живота през следващия Период на мрак. Как ли ще изглежда Принстън, ако това наистина стане? Град, осветяван единствено от звездите, който продължава да живее във вакуум, а убежищата му са празни. Очакваше се най-тежкото време да настъпи през годините на Чезнещото слънце, когато хората ще трябва да решат дали да се запасят за Мрака или да се доверят на инженерите на Хрункнер Юнърбай и техните обещания. Изпитваше непреодолим ужас, но не от мисълта за пълен провал, а за частичен успех.
— Тате, тате!
Две петгодишни дечурлига подтичваха успоредно с тях. Следваха ги още две, но те изглеждаха достатъчно големи, като че ли бяха родени във фазата. През последните десет години Хрункнер Юнърбай положи огромни усилия да преглътне перверзните на своя шеф: генерал Виктъри Смит беше възможно най-добрият ръководител на разузнаването, който можеше да си пожелае. Нямаше да е преувеличено ако каже, че е по-добра дори от Стрът Грийнвал. В такъв случай нейният личен живот няма никакво значение. Той никога не бе изпитвал смущение от факта, че тя е родена извън фазата; това не зависеше от волята на който и да е човек. Но че започва семеен живот през годините на Новото слънце и обрича децата си на същото проклятие, на което е била обречена и тя… „Та те дори не са на едни години!“
Най-малките също скочиха от гърба на Ъндърхил. Те се запровираха из тревата и започнаха да се катерят по краката на по-големите си братя и сестри. Сякаш Смит и Ъндърхил умишлено потъпкваха установените от обществото принципи и нагло се присмиваха в очите на всички. Това тъй дълго отбягвано посещение се очертаваше да мине даже още по-мъчително, отколкото можеше да се очаква.
Най-големите деца — и двете момчета — взеха малчуганите, преструвайки се, че ги носят като истински бащи. Те, естествено, още нямаха козина по гърбовете, затова малките се плъзгаха по черупките им и падаха долу. После отново се залавяха за краката на братята си и се катереха нагоре, заливайки се от смях.
Ъндърхил представи четиримата си по-големи наследници на сержанта. После те препуснаха през мократа трева да се скрият на сухо под навеса. Това беше най-просторното място за игри и упражнения, което Юнърбай беше виждал някога. Но изглеждаше доста странно. В порядъчните училища всичко бе дискретно съобразено с възрастта на учениците. Тук обаче приспособленията за тренировка и игри бяха безразборно смесени. Виждаха се вертикални катерушки, които биха могли да се използват само от двегодишни деца. Между тях бяха пръснати пясъчници, няколко големи куклени къщи и ниски масички, върху които имаше струпани книжки с картинки и различни игри.
— Виктъри младша е виновна, задето не посрещнахме господин Юнърбай още при входа, татко. — Дванайсетгодишното момче махна със заострената си ръка към едно от петгодишните. Мигар имаше и Виктъри младша?! — Тя искаше да се качите при нас, за да покажем на господин Юнърбай играчките си.
Петгодишните все още не умееха да прикриват добре чувствата си. Очите на Виктъри младша бяха като на малко дете. Макар да се извъртаха на няколко градуса, те все още бяха само две; ето защо й се налагаше да гледа право в онова, което искаше да види наистина добре. При нея ясно личеше накъде е насочено вниманието й, което трудно можеше да се каже за някой възрастен. Двете огромни очи се спряха най-напред върху Ъндърхил и Юнърбай, после се отместиха към по-големия й брат.
— Клюкар! — изсъска тя към него. — Ти също искаше да се качат горе. — Тя замахна към него с ръката, с която се хранеше, и застана плътно до Ъндърхил. — Съжалявам, татко. Исках да се похваля с куклената си къща, а Брент и Гокна още не са приключили с уроците.