![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Добре, нека му покажем. Къде е сестра ти? — Той изведнъж заговори остро и високо. — Вики, слез веднага оттам! Опасно е за теб!
Виктъри младша се беше покатерила на люлката на бебетата и се клатушкаше точно под навеса.
— Щом ти си тук, значи всичко може, татко!
— Нищо подобно, слез веднага при нас!
Слизането на Виктъри младша беше съпроводено с шумно трополене по навеса и стъргане по стената, но тя най-сетне се появи в другия край на градината.
Едно след друго всички деца го запознаха със своите игри и занимания. Двамата най-големи водеха предаване по националното радио, в което обясняваха на децата важни научни явления. Явно самият Шерканер продуцираше тяхното шоу, но подбудите му останаха неизяснени.
Хрункнер понесе това поредно изпитание и през цялото време се усмихваше престорено. Бяха прекрасни деца. С изключение на Брент всяко имаше остър ум и притежаваше изключително въображение, каквито Юнърбай не беше срещал дотогава. Това обаче правеше бъдещето им още по-мрачно и нерадостно — знаеше се с какво ще се сблъскат, когато се озоват вън от дома.
Виктъри младша имаше голяма куклена къща, чиято задна част се губеше сред папратите. Когато най-сетне дойде и нейният ред, тя сключи ръцете си около една от предните мишници на Хрункнер и буквално го замъкна пред къщата.
— Ето, виждаш ли — рече, сочейки към една дупка в основите, която подозрително наподобяваше вход към гнездо на термити. — Моята къща си има дори свое собствено убежище. А в добавка — килер за провизии, дневна, седем спални… — Тя държеше да покаже поотделно всяка от стаите на своя гост и да му обясни предназначението на мебелировката. Когато отвори стената към спалнята се оказа, че вътре кипи бурен живот. — Има дори мънички хора, които живеят в моята къща. Виждаш ли малките какавиди вътре?
Наистина, размерите на къщата на Вики бяха почти идеални за малките същества, особено в тази фаза на слънцето. Скоро средните им крака щяха да се превърнат в разноцветни крила. Това бяха горски феи и след известно време изобщо нямаше да подхождат на това място, но засега наистина приличаха на малки хора, които сноват неуморно из стаите.
— Много ме обичат. Могат да се върнат в гората, когато пожелаят, но аз им слагам храна в стаите и те редовно ме навестяват.
Тя дръпна малка медна дръжка и част от долния етаж на къщата се отвори като чекмедже на писалище. Вътре се оказа избата, построена от крехки дървени летвички.
— Аз дори си правя експерименти с тях — също както татко изпитва нас, но им задавам много по-лесни задачи, разбира се. — И двете й бебешки очи бяха насочени надолу, затова не можа да види изражението на Хрункнер. — Например поставям капка мед близо до този изход и ги пускам да влязат от другата страна. После отчитам колко време ще им отнеме… О, ти май си се загубил, мъничък мой! Вече два часа стоиш тук. Много съжалявам. — Тя протегна заострената си ръка към кутията и внимателно побутна гъсеницата към терасата с изглед към папратите. — Хи-хи — типичен смях за Шерканер, — някои от тях са несравнимо по-глупави от останалите. А може пък в това да им е късметът. Сега как да й отчета времето, като изобщо не успя да мине през избата?
— Ами… Нямам представа.
Тя се обърна и красивите й очи го загледаха от упор.
— Мама казва, че малкото ми братче е кръстено на теб — Хрункнер.
— Да, мисля, че е точно така.
— Мама казва, че ти си най-добрият инженер на света. Тя казва, че можеш да направиш така, та и най-щурите идеи на татко да се превърнат в истина. На мама много й се иска ние да ти се понравим.
Нещо в погледа на това дете го смущаваше ужасно — беше твърде прям и категоричен. Нямаше никакъв шанс наблюдаваният обект да се престори, че всичко това всъщност не се отнася за него. Цялото напрежение и смущението от визитата сякаш се концентрираха в един болезнен миг.
— Аз наистина ви харесвам — отговори той.
Виктъри младша го погледа втренчено още малко, после отклони очи.
— Добре.
Обядваха на откритата тераса заедно с всички останали обитатели на къщата. Облаците се разсеяха и времето стана горещо дори за пролетен ден в Принстън в деветнайсетата година. Под навеса също беше твърде топло и скоро всички взеха да се потят. Децата обаче сякаш не забелязваха това. Вниманието им все още беше изцяло завладяно от непознатия посетител, чието име носеше малкото им братче. С изключение на Вики децата се държаха шумно и говореха високо. Юнърбай се опитваше да отговаря на въпросите им, колкото се може по-пълно и точно.