![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Ъндърхил протегна предните си ръце и я прегърна.
— Ние и без това щяхме да се качим при вас. — После се обърна към Юнърбай. — Страхувам се, че генералът наистина те е представила като легендарен герой, Хрункнер.
— Точно така, нали сте инженер? — рече едно от петгодишните. Дали беше Гокна?
Независимо от желанието на Виктъри младша, Брент и Джирлиб си извоюваха правото да се представят първи. Беше невъзможно да се каже докъде са стигнали в обучението си двамата. Личеше, че не са съвсем невежи, но за сметка на това им позволяваха да се занимават с каквото им харесва. Джирлиб — момчето, което наклевети Виктъри младша — например колекционираше различни неща. Юнърбай си помисли, че интересът му към вкаменелостите е необикновен за дете на неговата възраст. Той четеше книги от библиотеката на кралския колеж, които биха затруднили дори студенти от последните курсове. Освен това притежаваше колекция от диамантени фораминифери, събрана по време на екскурзия с родителите до Териториалното командване. И също като баща си преливаше от безумни идеи.
— Знаете ли, ние не сме първите на тази земя. Имало е живот и преди стотици милиони години — останки от него съществуват непосредствено под диамантения пласт. За тях говори дори Келм. Повечето учени смятат, че тогавашните обитатели са били просто животни, но това не е така. Те са създали приказна цивилизация и аз имам намерение да разбера точно как се е развивала тя.
Всъщност това не бе чак толкова безумно хрумване, но Юнърбай малко се изненада, че Ъндърхил позволява на децата си да четат ексцентричния труд на Келм по палеонтология.
Брент, другият дванайсетгодишен, беше с по-ясно изразени белези на родените извън фазата: затворен, малко мрачен, сякаш бавноразвиващ се. През цялото време се държеше така, сякаш не знае къде да си дене ръцете и краката и макар да имаше достатъчно очи, предпочиташе да използва само тези в предната част на главата си, сякаш е още малко дете. Той не се интересуваше от нищо, освен от „тестовете на татко“, както предпочиташе да ги нарича. Имаше цели кашони с части от конструктор, лъскави метални шполки и болтове за свързване. Върху три от масите се извисяваха странни конструкции. Чрез необикновени по форма елементи, свързани сложно помежду си, някой беше подготвил истински пъзел за детето.
— Много размишлявах върху тестовете на татко и ставам все по-добър.
Брент започна да прави сложни обиколки, преодолявайки хитро заложените в конструкцията клопки.
— Тестове ли? — Юнърбай стрелна с очи Шерканер. — Какво си направил с тези деца?!
Ъндърхил сякаш не усети гнева в гласа му.
— Нали са чудесни — имам предвид, че не са като другите, дето сякаш имат трън в задника. Наблюдавайки растежа на едно дете, ти сякаш виждаш как постепенно, стъпка по стъпка се е оформяло нашето съзнание.
Той протегна ръка към гърба си и потупа нежно двете малки, които се бяха върнали в безопасното си гнездо.
— Тия двете са по-назад в развитието си дори от някои горски таранти, така да се каже. При бебетата още не са изградени някои мисловни връзки. Когато си играя с тях, чувствам съвсем осезателно преградите, които ни делят. С течение на годините обаче мозъкът се развива и в него се образуват все нови и нови връзки.
Докато говореше, Ъндърхил крачеше разсеяно около масите за игра. Едно от петгодишните — Гокна? — подрипваше на крачка отпред, имитирайки всеки негов жест, дори немощното треперене, последица от тяхната експедиция в Мрака. Той най-накрая спря край една от масите. Върху нея стояха наредени красиви шишета, получени чрез надуване на стъкло. Имаше поне десетина с различни форми и окраски. Някои бяха пълни с плодова вода и лед, сякаш приготвени за необичаен пикник.
— Дори при петгодишните сякаш още съществуват прегради в съзнанието. Въпреки че са доста напред с езиците, все още им убягват основни смисли.
— И това не е като да не разбираме секса! — изтърси Гокна.
За миг Ъндърхил изглеждаше малко притеснен.
— Боя се, че чува твърде често тази дума. Засега братята са й обяснили какво да отговаря, когато играем на въпроси и отговори.
Гокна се вкопчи в крака му.
— Седни долу да си играем. Искам да покажа на господин Юнърбай с какво се занимаваме ние.