![В капана на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/2/v-kapana-na-vremeto-bg-download.jpg)
В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Някой от слугите ще я намери — върнах се аз към по-ранното си притеснение, за да не мисля за всички проявления на тази трагедия.
— Не, няма. Те ще са заети да сервират. А до сутринта тя може да се възстанови достатъчно, за да се върне в дома на чичо си. Изпратих му вест, че ще остане тази нощ при приятелка, защото е закъсняла. Не исках да тръгнат да я търсят.
— Да, но…
— Сасенак. — Сложи ръце на раменете ми и се вгледа в очите ми в огледалото. — Никой не бива да я вижда, преди да е в състояние да се държи нормално. Разберат ли какво се е случило с нея, репутацията ѝ ще бъде опетнена завинаги.
— Нейната репутация! Тя ли е виновна, че я изнасилиха! — Гласът ми потрепна, а ръцете му стиснаха по-здраво раменете ми.
— Не е справедливо, сасенак, но така стоят нещата. Разбере ли се, че вече не е девица, никой мъж няма да я вземе — ще е опозорена и ще остане стара мома до края на живота си. — Ръката му стисна рамото ми, пусна го и се вдигна да ми помогне да забия една фиба в косата си.
— Само това можем да сторим за нея, Клеър — каза той.
— Да я пазим и да я лекуваме колкото можем — и да намерим бързо мръсниците, които го сториха. — Той се извърна и бръкна в несесера ми за своята игла за ревера си. — Господи — добави тихо, — все едно не знам какво ѝ е? Или какво му е на него?
Сложих ръка над пръстите му и ги стиснах. Той отвърна, после вдигна ръката ми и я целуна.
— Боже, сасенак! Пръстите ти са студени като сняг. — Обърна ме и ме погледна в лицето. — Добре ли си, жено?
Онова, което видя на лицето ми, го накара пак да призове Господ. Отпусна се на колене и ме притисна към дантелите на ризата си. Аз спрях да се правя на смела, сгуших се в него, за да заровя лице в топлината му.
— Господи, Джейми. Много се изплаших. Много. О, Господи, ще ми се да можеше да ме любиш сега.
Гърдите му завибрираха от смях под бузата ми, но той ме притисна още по-силно.
— Мислиш ли, че ще помогне?
— Да.
Всъщност си мислех, че няма да се чувствам в безопасност, докато не легна в нашето легло в тихата къща и не усетя неговата топлина и сила около мен и в мен, за да събуди куража ми заедно с насладата от сливането, да изличи ужаса от безпомощността и насилието чрез сигурността на взаимното отдаване.
Той обхвана лицето ми с ръце, целуна ме и за миг страхът от бъдещето и ужасът от нощта се изличиха. После се отдръпна и се усмихна. Видях как тревогата е белязала чертите му, но в очите му имаше единствено малко отражение на моето лице.
— Ще го имам предвид — рече тихо.
Стигнахме до второто ястие без произшествия и аз започнах леко да се отпускам, макар че ръката ми все още потреперваше над консомето.
— Колко вълнуващо! — казах в отговор на история, която младият Дюверне ми разказваше и която изобщо не слушах, защото бях наострила уши за подозрителни шумове от горния етаж. — Продължавайте.
Улових погледа на Магнус, докато сервираше на граф Сен Жермен срещу мен, и му се усмихнах с благодарност и пълна с риба уста. Твърде добре обучен, за да се усмихва пред хората, той наклони уважително глава само на сантиметър, и продължи да сервира. Погалих очевидно кристала на шията си, а графът, без никакво смущение на сатирската си физиономия, заби вилица в пъстървата с бадеми.
Джейми и възрастният Дюверне бяха потънали в разговор в другия край на масата, забравили за храната, защото Джейми драскаше с лявата си ръка някакви числа с парче креда по хартия. Шах или бизнес?
Като почетен гост, херцогът седеше в средата на масата. Беше се насладил на първите две ястия с апетита на роден чревоугодник и сега разговаряше оживено с мадам Дьо Орбанвил от дясната му страна. Тъй като херцогът беше най-изтъкнатият англичанин в момента в Париж, Джейми реши, че си струва да се сближи с него с надеждата да научи някоя клюка, която да го отведе до автора на музикалното послание до Чарлс Стюарт. Моето внимание обаче все се отклоняваше от херцога към мъжа срещу него — Сайлъс Хокинс.
Имах чувството, че ще умра на място, когато херцогът влезе в къщата, посочи небрежно през рамо и обяви:
— Госпожо Фрейзър, познавате господин Хокинс, нали?
Веселите сини очички на херцога срещнаха моите с израз на невежа увереност, че капризите му са добре дошли, и аз нямах избор, освен да се усмихна, да кимна и да кажа на Магнус да сервира прибори за още един гост. Щом видя господин Хокинс, Джейми сякаш изпита остра нужда от още една доза от лекарството за стомах, но се съвзе, подаде му ръка и го заразпитва за похода му из хановете по пътя към Кале.