В капана на времето [bg]

В момента исках само спокойствие, тишина и да остана съвсем сама, за да треперя като заек. А трябваше да вечерям с херцог, който можеше да е якобит или английски шпионин, и граф, който можеше да е отровител, докато на горния етаж се криеше жертва на изнасилване. Ръцете ми така трепереха, че не можах да закопчая верижката на кристала. Джейми мина зад мен и щракна закопчалката само с едно движение на палеца си.

— Ти не се ли притесняваш? — попитах аз. Той изкриви лице в огледалото и отпусна ръце на корема си.

— Напротив. Но ме удря в корема, не в ръцете. Имаш ли нещо за спазми?

— Ето там — махнах към сандъчето с лекарства на масата. Беше оставено отворено, след като упоих Мери. — Малко зелено шишенце. Една супена лъжица.

Той надигна шишенцето и опъна няколко големи глътки. После го свали и го изгледа с присвити очи.

— Господи, колко е гадно! Готова ли си вече? Гостите ще дойдат всеки момент.

Мери беше в една спалня на втория етаж. Бях я огледала внимателно за наранявания, които се ограничаваха до няколко синини и шока. После я упоих с голяма доза сироп от мак.

Алекс Рандал устоя на всички опити на Джейми да го отпрати и стоеше на пост до нея, със строги нареждания да ме извика, ако тя се събуди.

— Как, за бога, този идиот се озова там? — попитах аз, докато ровех из тоалетката за кутия с пудра.

— И аз това го попитах — отговори Джейми. — Явно горкият глупак е влюбен в Мери Хокинс. Следвал я през целия град и съхне и вехне, защото знае, че тя ще се омъжи за Марини.

Изпуснах пудрата.

— Т-т-той е влюбен в нея? — Кихнах от облака ситни прашинки.

— Така твърди и не виждам причина да се съмнявам — отговори Джейми и изтупа деколтето ми. — Беше разстроен, когато ми го каза.

— Предполагам. — Към противоречивите емоции, които ме изпълваха, се добави и съжаление към Алекс Рандал. Разбира се, той никога не би посмял да го признае на Мери, явно смяташе, че обичта на един беден секретар не може да се мери с богатството и положението на рода Гаскон. А какво ли изпитваше сега, когато тя стана жертва на брутално нападение буквално под носа му?

— Защо не ѝ е признал? Тя щеше да избяга с него на мига.

— Защото, разбира се, именно бледият английски свещеник беше „духовният” обект на безмълвното обожание на Мери.

— Рандал е джентълмен — отвърна Джейми и ми подаде перо и гърненцето с руж.

— Имаш предвид, че е глупав задник — отвърнах безцеремонно.

Устната му потрепна.

— Е, вероятно. Освен това е беден задник; няма средства да издържа съпруга, след като бъде отхвърлена от семейството си, както и ще стане, ако тя избяга с него. А и здравето му е крехко; трудно ще си намери друг пост, защото херцогът ще го изхвърли на мига без никакви препоръки.