Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Цивилна полиция, кола алфа — крещи той.
— Чувам те — отговаря глас.
— Преследвам го с колата по „Линегатан“ към „Юргорден“ — вика Стеве в радиото. — Кара червено волво, което…
Стеве изпуска апарата, който изчезва на пода между седалките, когато колата се сблъсква с дървена бариера пред купчина пясък. Дясната страна на предницата се вдига във въздуха, той обръща наляво, подминава дупката на асфалта, плъзва се в насрещното платно, овладява колата и натиска газта.
Преследва волвото надолу по широката „Нарвавеген“, която пресича „Линегатан“ със зелената й алея. Сутрешен автобус е принуден да набие рязко спирачка заради волвото. Буксува на кръстовището, задната му част се завърта и се блъска в улична лампа. Поднесен от автобуса, друг шофьор се забива право в автобусната спирка. Стъкла се разхвърчават по тревата и тротоара. Една жена се мята настрани и пада. Шофьорът на автобуса се опитва да натисне спирачка, гумите реват под навеса на спирката, покривът откъсва голям клон от широколистно дърво.
Стеве кара след волвото в посока към „Бервалдхален“, застига го и вижда шофьора да насочва пистолет към него. Натиска спирачка в момента, в който куршумът пронизва страничния прозорец и минава на сантиметри от лицето му. Цялото купе се изпълва с хвърчащи и подскачащи стъкълца. Волвото блъска завързан с верига велосипед с рекламна табелка „Кафенето на Линда“. Чува се трясък, колелото изтраква върху капака и покрива на волвото и полита във въздуха. Приземява се точно пред колата на Стеве. Изтрополява под гумите и силно се удря в окачването. Карат много бързо при острия десен завой към „Страндвеген“, право под заслона от дърветата. Стеве дава газ на излизане от завоя. Гумите буксуват на асфалта. Продължават в ранния пиков час, чуват рязък звук на спирачки и приглушен сблъсък, завиват наляво до „Бервалдхален“ през тревата по улица „Даг Хамаршьолдс вег“.
Стеве изважда пистолета си и го оставя сред стъклата на седалката до себе си. Мисли си, че ще настигне волвото на улица „Юргордсбрюнсвеген“, ще мине от лявата му страна и ще се опита да обезоръжи шофьора. Скоростта наближава 130 километра в час, когато подминават американското посолство зад високата, сива като на казарма ограда. Изведнъж волвото се отклонява от пътя с димящи гуми и след норвежкото посолство завива наляво, нагоре по тротоара и по пътеката между дърветата. Реакцията на Стеве позакъснява, той трябва да направи още един завой пред автобус, на тротоара, върху тревата и през няколко ниски храста. Гумите се блъскат в бордюра, когато заобикаля Италианския културен институт. Пресича тротоара, буксува наляво по „Йердесгатан“ и пред него изниква волвото, което стои на място на пътя, на около стотина метра, по средата на кръстовището със „Скарпьогатан“.
Стеве забелязва шофьора през задното стъкло. Взима пистолета от седалката, освобождава спусъка и бавно се приближава.
Синя светлина от няколко полицейски коли се вижда на „Валхалавеген“, отвъд сградата на телевизията. Облечен в черно мъж излиза от червеното волво и се затичва надолу към посолствата на Германия и на Япония. Стеве дава газ, но в този момент волвото се взривява в кълбо от огън и дим. Вълната го блъска в лицето си и трясъкът го заглушава. Светът става странно тих, когато подкарва по тротоара, покрай бълващия черен дим горящ автомобил. Никъде не вижда шофьора. Няма накъде да поеме. Увеличава скоростта и минава между високите заграждения, спира на края на улицата, излиза от колата и тича назад с оръжие в ръка.
Шофьорът е изчезнал. Светът е все още тих, но странно шумоли, все едно че някъде се вихри буря. Стеве поглежда улицата с посолства зад светлосиви стоманени огради. Не може да е стигнал далече за толкова кратко време. Сигурно е влязъл в някое посолство с код през вратата или е прескочил високата ограда.
Наоколо излизат хора, за да видят причината за експлозията. Стеве се озърта, прави няколко крачки, обръща се и се оглежда. Изведнъж мярка шофьора в двора на немското посолство, до главната сграда. Движи се спокойно, отваря вратата на главния вход и влиза.
Стеве Билгрен отпуска пистолета, опитва се да се успокои, да диша по-бавно. Силен звук проехтява в ушите му. Знае, че чуждите дипломатически мисии се ползват от екстериториално право, привилегия, която го възпрепятства да последва извършителя без покана. Трябва да спре, не може да направи нищо, правомощията на шведската полиция стигат до вратата на посолството.