Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 163
Перейти на страницу:

Започваха дуелите, ала земята вече бе осеяна с трупове и отломки; движението ставаше трудно и там, където не можеха да се достигнат един друг, изливаха яростта си в обиди. Тук вече решаваща беше степента и силата на обидата, защото според това дали беше смъртна, кръвна, непоносима, средна или лека се изискваха различни възмездия, възникваха непримирими вражди, които се предаваха от поколение на поколение. Значи, важното беше да се разберат — нещо много трудно между маври и християни, които говореха на най-различни мавърски и християнски езици. Какво можеш да направиш, ако те сполети някоя неразбираема обида? Не само ще си я понесеш, ами ще останеш опозорен за цял живот. Следователно в тази фаза на сражението вземаха участие и преводачите; те бяха бързоподвижен отряд с леко въоръжение, възседнали дребни кончета; обикаляха навсякъде, долавяха бързо обидите и веднага ги превеждаха на езика на този, към когото бяха отправени.

— Мръсно лайно!

— Гад! Подлец! Мръсник! Чифутин! Копеле!

— Лайно!

Двете страни мълчаливо се бяха споразумели да не убиват преводачите. Впрочем те бягаха бързо и можете да си представите, че щом като в тази бъркотия не беше лесно да се убие един тежко въоръжен воин, възседнал едрия си брониран кон, който едва местеше краката си, какво остава пък за тия скокльовци. Но както знаете, войната си е война и от време на време някой от тях оставяше костите си на бойното поле. И заради това, че знаеха да кажат „копеле“ на няколко езика и все пак рискуваха живота си, те трябваше да имат някаква печалба. По бойните полета, ако си чевръст в ръцете, можеш да направиш добра уборка, особено пък ако пристигнеш навреме, преди да се е спуснал големият рояк на пехотата, която, дето мине, граби и влачи.

При събирането на плячка ниските пехотинци имат преимущество, но тъкмо когато са се натоварили, конниците ги изненадват с някой и друг удар и задигат плячката. Като казвам плячка, не става дума за това, което е смъкнато от гърба на убитите, защото да съблечеш мъртвец е работа, изискваща особена сръчност, а имам предвид и всичко онова, което е разпиляно. Понеже според тогавашните обичаи воините отивали на бой, натоварени с безброй амуниции, надянати една връз друга, още при първото сблъскване по земята се разпилявали в безпорядък най-различни вещи. И кой ще ти мисли тогава за сражението? Борбата се водела за вещите; а вечер, като се върнели в лагера, си ги обменяли и търгували с тях. Обменяли, обменяли и все едни и същи вещи минавали от лагер в лагер, от полк в полк; пък и какво ли друго може да бъде войната освен прехвърляне от ръка на ръка на все по-износени и повредени вещи.

С Рамбалдо всичко стана не така, както му бяха казали. Той се впусна с копието напред, треперещ от вълнение при срещата на двете войски. Колкото за срещане срещнаха се; ала като че ли всичко беше така пресметнато, че всеки конник да успее да премине помежду двама неприятели, без дори да се докоснат. За известно време двете редици продължиха да тичат всяка в своята посока, давайки си взаимно гръб, после се обърнаха и се помъчиха да се сражават, но устремът им вече бе изчезнал. Как да намери халиф Изоар в тази бъркотия! Рамбалдо удари щита си о щита на един сарацин, сух като чироз. Изглежда, че никой от двамата не искаше да стори път на другия; блъскаха се с щитовете, а през това време конете им ровеха с копита в земята.

Сарацинът, пребледнял като платно, каза нещо.

— Преводач! — извика Рамбалдо. — Какво казва този?

Веднага довтаса един от ония нехранимайковци.

— Казва да му дадеш път.

— Не, ще го сграбча за гушата!

Преводачът преведе, а оня отвърна.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)