Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Онова, което се каза при тази разочароваща развръзка от сподвижниците на добрия републиканец Брут от древността, освен че беше нещо много шумно и многословно, се стори на мис Прос и нейния покровител като реч на староеврейски или халдейски, въпреки че и двамата бяха напрегнали слух. Но те не можеха да чуят нищо в изненадата си. Защото, трябва да се отбележи, не само мис Прос изгуби ума и дума от почуда и вълнение, но и мистър Крънчър — макар и по свой начин — изпадна в състояние на най-голямо удивление.
— Какво става? — каза човекът, който беше предизвикал писъка на мис Прос. Говореше на английски с раздразнен, рязък глас (макар и тихо).
— О, Соломон, скъпи Соломон — извика мис Прос, като отново плесна с ръце. — Да те намеря тук, след като не съм те виждала, нито чувала толкова дълго време!
— Не ме наричай Соломон. Искаш ли да ме убият? — каза мъжът смутено и уплашено.
— Братко, братко — извика мис Прос и избухна в плач. — Толкова ли съм била лоша с теб, та да ме питаш такова нещо?
— Тогава дръж си бъбривия език — каза Соломон — и излез навън, ако искаш да ми кажеш нещо. Плати си виното и излизай. Кой е този човек?
Мис Прос поклати любещата си и обезсърчена глава към не дотам любезния й брат и каза през сълзи:
— Мистър Крънчър.
— Нека и той да излезе — каза Соломон. — Той за таласъм ли ме мисли?
Очевидно мистър Крънчър мислеше именно така, ако се съди по изражението му. Не каза нито дума, обаче мис Прос потършува из дъното на чантичката си, обляна в сълзи, и плати виното. След това Соломон се обърна на френски към последователите на добрия републиканец Брут, при което те се върнаха към масите и заниманията си.
— А сега — каза Соломон, като спря на тъмния уличен ъгъл — казвай какво искаш!
— Каква ужасна нелюбезност от брат, когото винаги съм обичала — извика мис Прос, — да ме поздравява така студено, без никакво чувство.
— Добре де, дявол да го вземе! Ето! — каза Соломон, като млясна мис Прос по устата. — Сега доволна ли си?
Мис Прос само поклати глава и мълчаливо заплака.
— Ако очакваш да съм изненадан — каза брат й Соломон, — не съм. Знам, че си тука. Знам за повечето хора, които са тук. Ако наистина не искаш да ми навлечеш неприятности — в което не съм напълно сигурен, — веднага изчезвай и ме остави на мира. Зает съм. Аз съм служебно лице.
— Моят брат англичанин Соломон — изстена мис Прос, като вдигна насълзените си очи, — който със способностите си можеше да стане велик и благороден човек в собствената си страна… Служител на чужденци, и то какви чужденци! Да бях по-добре те видяла в…
— Нали ти казах! — прекъсна я брат й. — Знаех си аз. Искаш да ме съсипеш. Ще ме обявят за подозрителен заради собствената ми сестра. Точно сега, когато се оправям
— Да ме опази милостивият господ! — извика мис Прос. — По-скоро няма никога повече да те видя, мили Соломон, макар че винаги съм те обичала искрено и ще продължа да те обичам. Кажи ми само една мила дума, кажи ми, че не сме сърдити и че пак сме си обични един на друг, и повече няма да те задържам.
Добрата мис Прос! Като че ли отчуждението между тях беше настъпило по нейна вина. Та нали още преди години в онзи тих ъгъл в Сохо мистър Лори знаеше, че скъпоценният й брат бе прахосал парите й и я беше оставил!
Той произнесе милата дума с много по-неохотно снизхождение и покровителственост, отколкото ако достойнствата и положенията им бяха разменени, както става винаги и навсякъде в този свят, при което мистър Крънчър го докосна по рамото и неочаквано се намеси с прегракналия си глас, като му зададе много странен въпрос:
— Ей, мога ли аз да те помоля за една услуга? Името ти Джон Соломон ли е или Соломон Джон?
Служителят рязко се обърна към него с недоверие. Досега този човек не си беше отворил устата.
— Кажи де! — каза мистър Крънчър. — Кажи си, кажи ясно! (Между другото това беше нещо, което самият той не можеше да направи.) Джон Соломон или Соломон Джон? Тя ти казва Соломон и сигурно знае, нали ти е сестра. Аз пък знам, че си Джон. Кое е първото? И това друго име Прос. Не се казваше така в Англия.
— Какво искате да кажете?
— Абе не знам, защото не мога да се сетя как ти беше името там, у нас.
— Не можеш, нали?
— Не. Но кълна се, че беше някакво име от две срички.
— Така ли?
— Да. Другото беше от една сричка. Аз те знам. Ти беше свидетел и шпионин в Бейли. Как се казваше тогава бе, в името на царя на лъжите, казвай, защото ти си му син!
— Барсад — намеси се друг глас.