Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
След като затвори телефона, се обади на съпруга си, за да му каже да не я чака. Щеше да прекара нощта на бюрото си. Нареди да й донесат от кухнята кана кафе. След уреждането на битовите въпроси се обади на сър Джулиън Фланъри в дома му, каза му простичко по отворената линия, че е възникнала нова криза, и го помоли незабавно да се върне в канцеларията на Министерския съвет. Последното й обаждане не беше по градската телефонна мрежа. То беше адресирано до дежурния офицер в главната кантора на фирмата. Помоли сър Найджъл Ървин да бъде открит, където и да се намира, и да бъде помолен незабавно да дойде на № 10. Докато ги чакаше да пристигнат, тя включи телевизора в кабинета си и хвана новините на Би Би Си в девет часа. Дългата нощ започваше.
Лудвиг Ян се промуши в сепарето и седна плувнал в пот. От отсрещната страна на масата руснакът го гледаше студено. Пълничкият надзирател не можеше да знае, че страховитият руснак се бори за собствения си живот. Човекът не издаваше това по никакъв начин.
Той изслуша безстрастно всичко, което му разказа Ян за новите мерки, въведени днес от два часа следобед.
Всъщност той нямаше дипломатическо прикритие. Укриваше се в една от сигурните квартири на Щази в Западен Берлин като гост на източногерманските си колеги.
— Както виждате — завърши Ян, — нищо не мога да направя. Невъзможно е дори да ви заведа до този коридор. Там има най-малко трима дежурни, денем и нощем. Всеки трябва да показва пропуска си при влизане в коридора, дори аз, и всички се познаваме. Работим заедно от години. Никое ново лице не може да се появи там, без да се наложи обаждане на директора за проверка.
Кукушкин бавно кимна. Ян усети, че му олеква. Те ще го оставят на мира. Те няма да причинят зло на семейството му. Най-сетне се е отървал от тях.
— Вие естествено влизате в коридора, нали? — попита руснакът. — И можете да влизате в килиите.
— Да, нали съм старши надзирател?! През определени интервали съм длъжен да проверявам дали те са наред.
— И нощем, докато спят ли?
— Може би. Те са чули за станалото в Северно море. Прибрахме им радиоапаратите веднага след обедното предаване, но някакъв затворник от единичните килии им извика новината, преди да очистим коридора от останалите затворници. Те могат да спят, могат и да не спят.
Руснакът кимна мрачно.
— Тогава — каза той — ще се наложи вие да свършите работата.
Долната челюст на Ян увисна.
— Не, не — измънка той. — Вие не разбирате. Не мога да използвам пистолет. Не мога да убия никого.
Вместо да му отговори, руснакът извади две тънки тръбички, приличащи на химикалки, и ги сложи на масата.
— Не ви трябва пистолет — каза той. — Доближавате отворения край, ето този, до устата и носа на заспалия човек. Натискате копчето в другия край, ето това. Смъртта настъпва след три секунди. Вдишването на парите на циановодородната киселина причинява мигновена смърт. До един час симптомите стават също като при сърдечен удар. След като си свършите работата, ще заключите килиите, ще се върнете в служебното помещение, ще избършете много добре тръбичките и ще ги сложите в шкафчето на някой друг надзирател, имащ достъп до същите килии. Много простичко и много чисто изпипано. Ще излезете сух от водата.
Това, което Кукушкин бе показал на ужасения старши надзирател, представляваше модернизиран вариант на газовите пистолети, с които „чистачите“ от съответния отдел на КГБ бяха убили двамата украински националистически водачи Степан Бандера и Лев Ребет в Германия двайсет години преди това. Принципът беше същият, ефикасността на газта бе повишена чрез по-нататъшни изследвания. Вътре в тръбичките имаше стъклени ампулки, пълни с циановодородна киселина. Спусъкът освобождаваше пружинката, която задействаше ударника, а той счупваше ампулката. Едновременно киселината се разпръскваше от балончето със сгъстен въздух, което се задействуваше със същия спусък. Изтласкана от сгъстения въздух, газообразната смес се изхвърляше през тръбичката към дихателните пътища като невидима мъгла. Един час по-късно издайническата миризма на бадеми изфирясваше, мускулите на тялото отново се отпускаха. Симптомите бяха като на сърдечен удар.
Никой не би повярвал, ако му кажеха, че двама млади мъже едновременно са получили сърдечен удар. Неизбежно щеше да има следствие. Откритите в шкафчето на някой от надзирателите газови пистолети щяха да представляват почти неопровержима улика срещу този човек.
— Аз… аз не мога да извърша това — простена Ян.
— Но аз мога и ще го сторя: ще видите семейството си в някой арктически концентрационен лагер, където те ще останат до края на живота си — изръмжа руснакът. — Всичко е много просто, хер Ян. Иска се да надвиете скрупулите си за десетина минути и по този начин да спасите цялото си семейство. Замислете се над това.