Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Кукушкин хвана ръката на Ян, обърна я и сложи тръбичките върху дланта му.
— Замислете се над това — каза той, — но не губете време. После влезте в тези килии и свършете работата. Това е всичко.
Той излезе от сепарето. Няколко минути по-късно Ян стисна газовите пистолети, пъхна ги в джоба на шлифера си и тръгна да се прибира в затвора Тегел. В полунощ, след три часа, трябваше да замести надзирателя от вечерната смяна. В 1 часа сутринта трябваше да влезе в килиите и да свърши работата. Нямаше друг избор.
Когато последните слънчеви лъчи се изгубиха от небето, „Нимрод“ над „Фрея“ изключи дневната Ф.126 камера и включи нощната Ф.135 версия. Нищо друго не се промени. Камерата за нощно виждане, вперила надолу инфрачервеното си око, можеше да регистрира почти всичко, което би станало на 4 500 метра под нея. Ако командирът на „Нимрод“ поискаше, би могъл да прави снимки с помощта на електронната светкавица на Ф.135 или да включи прожектора на своя самолет, чиято мощност беше един милион свещи.
Нощната камера пропусна да забележи как фигурата с анорака, която лежеше просната от сутринта, бавно се размърда и изпълзя изпод надлеза, а след това се запримъква към надстройката. Когато фигурата най-сетне долази до открехнатата врата и се шмугна вътре, никой нищо не забеляза. Сутринта се изказа предположението, че трупът е бил изхвърлен в морето.
Човекът с анорака тръгна по коридора, потривайки ръце и треперейки с цялото си тяло. В камбуза намери един от другарите си и си сипа чаша вряло кафе. Когато го изпи, се върна на мостика и се преоблече в своите дрехи, в черния анцуг и черния пуловер, с които се бе качил на борда.
— Божичко — каза той на човека на мостика с американския си акцент, — добър стрелец си. Имах чувството, че от анорака ми изхвърчат вълма памук.
Дежурният на мостика се засмя:
— Андрий ми каза да го направя както трябва — рече той. — Но те се хванаха на въдицата. Мишкин и Лазарев ще излязат от затвора в осем утре сутринта. До следобед ще са в Тел Авив.
— Чудесно — каза украино-американецът. — Нека се надяваме, че планът на Андрий да ни измъкне от този кораб ще е не по-малко сполучлив от досегашния.
— Бъди спокоен, ще успеем — каза другият. — По-добре си сложи маската и върни дрехите на онзи янки от склада за бои. След това гледай да поспиш. Ще застъпиш на вахта в шест сутринта.
Сър Джулиън Фланъри повторно събра комитета по преодоляване на кризата един час след разговора си на четири очи с министър-председателката. Тя бе му съобщила причината, поради която е настъпила промяната в ситуацията, но само той и сър Найджъл Ървин щяха да я знаят и нямаше да я издадат на никого. Членовете на комитета просто трябваше да знаят, че държавните интереси налагат освобождаването на Мишкин и Лазарев утре заран да бъде отложено или отменено в зависимост от реакцията на германския канцлер.
Някъде в Уайтхол страница по страница данните за „Фрея“, за нейния екипаж, за товара й и за възможните рискове се предаваха по фотопът пряко във Вашингтон.
На сър Джулиън му провървя: повечето най-важни специалисти от комитета живееха в радиус шейсет минути бързо шофиране от Уайтхол. Повечето бяха сварени да вечерят вкъщи, никой не бе заминал за провинцията. Двама бяха издирени в ресторанти, един — на театър. До девет и половина кажи-речи всички пак насядаха около масата в ЮНИКОРН.
Сър Джулиън им обясни в какво се състои задължението им: да осъзнаят, че нещата са преминали от категорията на военно учение в категорията на истинска битка.
— Можем да допуснем, че канцлерът Буш ще се съгласи да отложи освобождаването, докато не се изяснят някои други проблеми. Ако това стане, трябва да допуснем, че терористите ще изпълнят най-малко една от първите си заплахи, тоест да излеят част от нефта във „Фрея“. Сега от нас се иска да измислим как да хванем и унищожим едно евентуално петно от двайсет хиляди тона нефт; второ, да си дадем сметка, че това количество може да се увеличи петдесет пъти.
Очерта се зловеща картина. Общественото безразличие в продължение на години бе довело до политическа немарливост. Така или иначе, количеството емулгатори, с които разполагаше Англия, и средствата за транспортирането им до нефтеното петно бяха по-големи от всичко, с което разполагаше цяла Европа.
— Трябва да осъзнаем, че отговорността за екологичната катастрофа ще падне върху нас — каза представителят на Уорън спрингс. — Когато през 1978 година стана катастрофата с „Амоко Кадиз“, французите отказаха да приемат помощта ни, въпреки че разполагахме с по-добри емулгатори и с по-добри системи за разпръскването им от тях. Техните рибари платиха скъпо тази пълна глупост. Старомодните им перилни препарати, които използваха вместо нашите емулгаторни концентрати, изтровиха много повече риба от самия нефт. И не разполагаха с достатъчни количества за системите за разпръскване, които имаха. Те все едно че се опитваха да убият октопод с тапишник.