Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Ярката луна изгряваше над Портланд Бил западно от тях, когато трите патрулни катера „Сейбър“, „Кътлъс“ и „Симитар“ излязоха от пристанището и се насочиха към Пул. Те дадоха газ, носовете им се издигнаха нагоре, кърмите им потънаха в разпенената вода и боботенето им отекна по целия бряг.
Същата луна осветяваше правата хемпширска магистрала, по която лимузината на майор Фалън гълташе милите до Лондон.
— Сега какво, по дяволите, да кажа на канцлера Буш? — попита президентът Матюс съветниците си.
Беше пет часа следобед. Макар че над Европа отдавна беше паднала нощта, във Вашингтон слънцето още озаряваше розовата градина зад френските прозорци, където първите пъпки се отзоваваха на пролетната топлина.
— Струва ми се, че не бива да споделяте с него истинското послание, получено по Киров — каза Робърт Бенсън.
— Защо не, по дяволите? Казах го на Джоан Карпентър и без съмнение тя ще трябва да го каже на Найджъл Ървин.
— Има разлика — настоя шефът на ЦРУ. — Англичаните ще трябва да вземат необходимите мерки за предотвратяване на екологичната катастрофа край техните брегове и за целта ще свикат технически специалисти. Това е технически проблем. На Джоан Карпентър не ще й бъде нужно да свиква на заседание кабинета в пълен състав. Дитрих Буш ще бъде помолен да задържи още известно време Мишкин и Лазарев с риск да предизвика катастрофа, от която ще пострадат европейските му съседи. В случая той почти неизбежно ще трябва да се консултира с кабинета си…
— Той е почтен човек — прекъсна го Лорънс. — Ако разбере, че става дума за спасяването на Дъблинския договор, ще осъзнае, че не бива да споделя наученото със своя кабинет.
— Проблемът е — завърши Бенсън, — че най-малко още петнайсет души могат да научат тайната. Някои от тях ще я споделят с жените си, с помощниците си. Още не сме забравили случая с Гюнтер Гийом. В Бон има прекалено много дърдорковци. Ако се разчуе, Дъблинският договор ще пропадне, каквото и да се случи в Северно море.
— Той ще се обади след една минута. Какво, по дяволите, да му кажа? — повтори Матюс.
— Кажете му, че разполагате с информация, която просто не може да бъде доверена на никаква телефонна линия, дори на свръхсигурната презатлантическа — предложи Поклевски. — Кажете му, че освобождаването на Мишкин и Лазарев ще предизвика по-голямо нещастие от вбесяването на терористите на борда на „Фрея“ в продължение на още няколко часа. Помолете го на този етап просто да ви предостави малко време.
— Колко? — попита президентът.
— Колкото може повече.
— А след като изтече този срок? — попита президентът.
Иззвъня телефонът. Бяха открили канцлера Буш в дома му. Разговорът по строго контролираната линия бе прехвърлен там. Нямаше нужда от преводач: Дитрих Буш свободно говореше английски. Президентът Матюс му говори десетина минути, през които германският шеф на правителството го слушаше смаян.
— Но защо? — попита той накрая. — Сигурно проблемът сериозно застрашава Съединените щати?
Матюс се изкуши. Робърт Бенсън предупредително вдигна пръст.
— Дитрих, моля ви. Повярвайте ми. Моля ви да ми имате доверие. По тази линия, по която и да било линия през Атлантика, не мога да бъда толкова откровен с вас, колкото съм бил досега. Назряват събития от огромна важност. Слушайте, ще бъда максимално искрен. Тук открихме нещо за онези двама души. Тяхното освобождаване в момента, през идните няколко часа, може да има катастрофални последици. Моля ви за време, Дитрих, приятелю, само за време. За едно отлагане, докато не си изясним проблема.
Германският канцлер дочуваше звуците на Бетовеновата музика, минаващи през открехнатата врата на хола, където той бе седнал преди това да се наслади на една пура и на един концерт по стереоуредбата. Меко казано, той беше налегнат от подозрение. Знаеше, че презатлантическата линия, прекарана преди години, за да свързва главите на правителствата на страните от НАТО, се проверява редовно и е абсолютно сигурна. Нещо повече, каза си той, Съединените щати имат великолепна връзка с посолството си в Бон и биха могли да му изпратят лично послание по нея, стига да бяха поискали. Не му мина през ум, че Вашингтон просто не може да довери на неговия кабинет тайна от такова значение след многократното залавяне на източногермански агенти в седалището на властта край Рейн.