Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
— Какво по-точно предлагате, полковник Холмс? — попита сър Джулиън.
— Предлагам да повикаме майор Фалън от Дорсет и да го изслушаме — каза Холмс.
Предложението се прие и заседанието бе прекратено до сутринта. Беше 21,50 часа.
Докато траеше заседанието, на две крачки от Министерския съвет министър-председателката приемаше сър Найджъл Ървин.
— Такова е положението, сър Найджъл — завърши тя. — Ако не изнамерим трето решение, или двамата затворници ще бъдат освободени и Максим Рудин ще скъса Дъблинския договор, или те ще останат в затвора и приятелите им ще взривят „Фрея“. Ако се случи второто, те може би не ще посмеят да изпълнят заканата си, но не бива да разчитаме на това. Възможно е да направим опит да я щурмуваме, но шансът ни за успех е малък. За да си позволим да преминем към твърди действия, трябва да знаем защо Максим Рудин е възприел тази линия. Дали той, да речем, е надценил възможностите си в самото Политбюро? Дали не иска да блъфира Запада чрез причиняването на огромна икономическа щета, за да компенсира собствените си проблеми със зърнените храни? Трябва да разберем това.
— С колко време разполагате, госпожо министър-председател, с колко време разполага президентът Матюс? — попита главният директор на тайната разузнавателна служба.
— Трябва да си дадем сметка, че ако похитителите на самолета не бъдат освободени утре заран, ще се наложи да поразиграваме терористите, за да спечелим време. Но се надявам, че ще сме в състояние да съобщим нещо на президента до утре следобед.
— Като доста отдавнашен служител смятам, че това е невъзможно, госпожо. В Москва сега е полунощ. Със „Славея“ практически не може да се влезе във връзка освен на уговорени доста по-отрано срещи. Едно спешно повикване на агента може да го унищожи.
— Запозната съм с вашите правила, сър Найджъл, и разбирам смисъла им. Безопасността на действащ агент е изключително важно нещо. Но същото важи и за държавните интереси. Скъсването на договора или разрушаването на „Фрея“ са въпроси от държавна важност. Първото може да изложи на опасност мира в продължение на години или да доведе на власт Ефрем Вишнаев с всички последици от това. Финансовите загуби, които ще понесе само „Лойд“, а чрез „Лойд“ — британската икономика, ако допуснем разрушаването на „Фрея“ в Северно море, ще бъдат ужасяващи, а да не говорим за загубата на трийсетината моряци. Не ви заповядвам, сър Найджъл: моля ви да сравните тези възможности с евентуалния риск за един руски агент.
— Госпожо, ще направя каквото мога. Давам ви дума — каза сър Найджъл и се запъти към главната си квартира.
От една канцелария в Министерството на отбраната полковник Холмс телефонира в Пуул, Дорсет, в главната квартира на Специалната военноморска служба. Майор Саймън Фалън бе открит в офицерската трапезария, където беше седнал на халба бира с приятели, и повикан на телефона. Двамата морски пехотинци се познаваха много добре.
— Следите ли събитията около „Фрея“? — попита Холмс от Лондон.
От другия край се чу смях.
— Предположих, че ще дойдеш да пазаруваш в моя дюкян — каза Фалън. — Какво искат ония?
— Работата се запича — каза Холмс. — На германците може би ще им се наложи да променят намеренията си и да подържат двамата палячовци в Берлин още известно време. Току-що заседавахме цял час в ЮНИКОРН. Не им харесва, но май ще стане нужда да приемат нашия вариант. Имаш ли някакви идеи?
— Естествено — каза Фалън. — През целия ден съм мислил за това. Трябват ми един макет, чертежите и екипировка.
— Добре — каза Холмс. — Разполагам с чертежите и с един великолепен модел на друг подобен кораб. Събери момчетата си. Изкарай всичката машинария от складовете: подводната екипировка, всички видове техника, зашеметяващите гранати, ти знаеш какво ще ви потрябва. Колкото може повече. Излишното ще бъде върнато. Ще помоля да изпратят кораби от Портланд и да вземат всичко — и машинарията, и командата. Остави някой свестен човек да те замества, качвай се на колата и подкарвай към Лондон. Искам те в кабинета си колкото може по-рано.
— Не се тревожи — каза Фалън. — Машинарията вече е стъкмена и опакована. Изпрати транспорта час по-скоро. Аз ще потегля веднага.
Когато якият набит майор се върна в барчето, настъпи тишина. Хората му знаеха, че е говорил с Лондон. Само за минути те вдигнаха на крак подофицерите и морските пехотинци в техните казарми, бързо хвърлиха цивилните костюми, с които бяха отишли в трапезарията и се преоблякоха с черните куртки с ширити и със зелените барети на поделението си. Преди полунощ те вече чакаха на каменния кей, закътан в най-отдалечения край на тяхната заградена с бодлива тел част от военноморската база; чакаха да дойдат корабите и да ги откарат заедно с екипировката им където трябва.